Благодаря на Ботев /Враца/, че ми даде шанс да ръководя клуб с традиции, казва новият наставник на елитния клуб
Даниел Алешандре Моралес Батаджело е новият старши-треньор на Ботев /Враца/. Роден е на 6 декември 1975 г. в Жау, Бразилия. В родината си е играл за Куритиба и Сао Каетано. У нас е защитавал цветовете на Нафтекс, Локо /Пд/, Черно море, ЦСКА, Спартак /В/ и Локо Мз/. Бил е помощник треньор в Черноморец, Академия Литекс и ЦСКА-София. Преди няколко месеца нечола на „армейците“ изкова 0:0 срещу Рома на стадио „Олимпико“. В сряда беше представен като новият наставник на Ботев /Враца/. Първото му интервю пред местна медия е екслузивно за „Конкурент“.
Добре дошъл в Ботев /Враца/. Радвам се, че си тук, защото отборът има нужда от промяна. Защо мислиш, че ти си човекът, който може да реализира тази промяна?
Искам първо да ти благодаря за това интервю. Важно е да кажем на всички, които обичат Ботев /Враца/ защо съм тук. Благодарен съм на ръководството на Ботев, че ме потърсиха и ми се довериха да опитам да направя тази промяна. Хареса ми философията на клуба и желанието да дава път на по-млади футболисти. Този проект ми е на сърцето и затова приех да поема Ботев /Враца/. От поканата досега спя по 3-4 часа на ден, защото адреналинът ми идва в повече. Нямам търпение да се захвана за работа... Моето мнение е, че футболистите трябва да работят малко повече от онова, което дават в момента. А клубът ще дава път на онези, които са гладни за футбол и за успехи играчи да се доказват.
В същото време има спекулации, че финансовото състояние на Ботев /Враца/ не е добро. Не те ли е страх?
Аз говорих с ръководството, а кметът Каменов обеща, че всичко, което е обещано, ще се плаща. Не съм чул от години някой да не е получил заплатите си в Ботев /Враца/. Вероятно бюджетът не ни позволява заплатите, които се вземат в други отбори. Аз за пари в Ботев няма да говоря, има си ръководство. Тук съм, защото искам да се докажа и да покажа, че футболен град като Враца има място сред най-добрите отбори. Дали ще успея? Времето ще покаже. Аз дойдох вчера /сряда – б.а./, още не съм се запознал с всички футболисти, с условията. Имам право и на „меден месец“ като във всяко семейство. За мен този месец ще е подготовката на отбора, в която трябва да вложим много старание. Искам да съм готов за мачовете.
Какво те привлече във Враца?
Клуб с вековна традиция ми даде шанс да работя, да се докажа. Ръководството обеща да е зад мен, да ме подкрепя и да ми помогне да реализирам идеите си. Когато играех в Локо /Мездра/, живеех във Враца и знам колко важен е за вас Ботев. Знаете ли колко е важно някой да ти даде възможност да работиш! Досега съм бил помощник на много добри треньори – Стамен Белчев, Стефан Генов, Бруно Акрапович, Любо Пенев... Всички те ми се обадиха и ме подкрепиха за решението. Но когато ти си старши-треньор, когато вземаш решенията и поемаш отговорността – е друго. Усетих го на стадио „Олимпико“ в Рим, когато водих ЦСКА. Подобно усещане съм имал само на още един стадион – „Маракана“.
А кой ще бъде твой помощник в Ботев?
Все още уточняваме щаба си. Ще го обявим на първата тренировка в понеделник /Ботев започва подготовката си на 14 юни – б.а./. Тя ще започне във Враца, като на първо време отборът ще тренира на стадион „Локомотив“ в Мездра, а от 30 юни до 9 юли ще сме на лагер в Банско. Договорили сме и серия от сериозни контроли с качествени противници.
Бил си футболист на Локо /Мездра/. Какво е усещането да си в Северозапада?
Чувствам се като у дома си. Враца е 50-хиляден град, в който всички обичат отбора си. В съседство е Локо /Мездра/, а от другата страна – Монтана. Място за футболни емоции има много и тук хората обичат отборите си. Все едно съм в Бразилия – там по същия начин лягат и стават с радостите и мъките на отборите си. Дано хората ни подкрепят в усилията, които ще положим.
Прави впечатление, че говориш доста добре български език. Как го научи?
Има един израз – „не мога“, който не го разбирам. Така и аз не разбирам какво е „не мога да науча езика“ Моите сънародници – бразилците, а и африканците, често не си дават зор да научат езика на страната, в която живеят. Това не мога да си го обясня. Не проумяват, че да говориш езика на хората, при които живееш, е уважение към тях, към бита им и културата. Бях в Нафтекс /Бургас/ при първия си лагер – през 2003 г. Вкараха ни в хотел в Слънчев бряг и там чаках всеки момент, за да уча нови думи. Запознах се с българин със заведение на плажа, който знае португалски и с него се договорихме в 3 дни от седмицата да говорим на български език и в два – на португалски. Така беше полезно и за него, и за мен. А след 15-дневни усилия говорих с треньора Огнян Ралев на не лош български, което го впечатли. Затова „не мога“ е забранено при мен. На това учих и моите деца.
Имаш и български паспорт, нали?
Да, от 2009 г. имам български паспорт. И се гордея с това!
Говорих с твои съотборници, които са впечатлени от това, че си невероятен мотиватор. Трудно ли е да надъхваш хората около себе си?
Понякога приятелите ми прекаляват да ме хвалят. Сигурно си общувал с такива добри хора, които са казали нелоши работи за мен. Истината е, че в мен винаги е имало мотивация и се стремя към по-доброто. Изповядвам такава философия – аз не живея от футбол /т.е. не съм направил толкова много пари от футбола/, а аз живея за футбола. Имам страхотно семейство. Съпругата ми се казва Женаина, бразилка е. Имам две дъщери – на 24 и на 16 г. Голямата ми дъщеря Лариса живее във Франция от 4 години. Сега бях при нея, защото имаше нужда от подкрепата ми. Направи операция на камъни в жлъчката. Вече е добре. Тя се притесняваше за мен, когато напуснах ЦСКА и останах без работа. Караше ме да ида във Франция, но аз се уповавах на Господ и той ми изпрати този шанс – да започна начело на Ботев /Враца/.
Семейството е най-важното за мен. Жена ми се отказа от всичко в Бразилия, за да следва моите мечти. Малката ми дъщеря София е на 16 години. Тя посещаваше тук детска градина и проговори български език. Жена ми живее в София с уверението, че ще дойде и във Враца.
Какво би казал на хората, които обичат Ботев /Враца/?
Това е хубав въпрос. Знам, че феновете искат успехите да дойдат. И ако може веднага. Но ще е нужно малко търпение. Ръководството има намерение да инвестира в базата и в таланти, а за обиграването им се иска време. Да, резултатите също са важни. Точките – също. Но победите ще дойдат, когато имаме доверие един в друг и си вярваме. Самочувствието идва и след добра игра, но най-вече с победите. Ние сме Ботев /Враца/ и се борим да печелим. Хубаво би било да обещавам класиране в ТОП 6, но дали е реалистично?! За мен е важно да се работи през седмицата здраво, а нейния край да печелим точки. И да вървим крачка по крачка. Искам да цитирам Бруно Акрапович, който казва: „Всички ние не сме важни, важен е клубът, защото той без нас може – ще наеме други треньори и играчи, но ние без клуба не можем!“ Преди всичко да помним, че сме Ботев /Враца/ и че клубът е над всички нас.
АВТОР: Георги Александров
