Мобилен екип на РЗИ – Монтана тръгна с хладилна чанта , пълна с ваксини, по села и паланки, за да имунизира хората, които искат, но няма как да стигнат до града.
„Мобилните екипи са решение. Важно е организацията на място да е добра и когато лекарят и сестрата отидат, хората да са там.”, коментира директорът на РЗИ – Монтана д-р Елена Борисова.
За организацията пък се грижат здравните медиатори и кметовете. Мобилните екипи работят основно в селата, където няма постоянно присъствие на личен лекар. Ваксинират всеки, включен в предварителния списък, но не връщат никой, който в момента е пожелал да бъде имунизиран.
80-годишната баба Димитра от Мокреш хвърли мотиката, седна на пейката пред дома си, обсъди всичко с лекарката и получи първата си доза без да се затруднява да търси лекаря си, или да пътува до града.
„От месец искам да се ваксинирам, но тук нищо не е уредено. Докторът идва от Лом само по един път в седмицата, а и аз много май не го харесвам. Сега видях колата, досетих се, че са хората с ваксините, хвърлих мотиката и ето ме.”, споделя енергичната възрастна жена. През януари изкарала лек инсулт, докторът провери кръвното и температурата й , разпита я за лекарствата, които приема и реши, че баба Димитра може да бъде ваксинирана.
„Доволна съм. След 21 дни докторката пак ще дойде за втората игла. Само така има шанс и до нас да стигнат ваксини.”, казва бабата. Малко се стряска като разбира, че 48 часа след убождането не трябва да копае и да щъка из градината, но „човек трябва и да отдъхне”, усмихва се баба Димитра.
В Мокреш мобилният екип имаше един подаден адрес за ваксинация. Млад мъж, страдащ от психично заболяване и майка му поискали да им бъдат поставени ваксини у дома.
„Имаме много адреси, в още няколко села. Вземаме човек от кметството, който ни води, за да не се лутаме и ваксинираме хората. В селата е относително спокойно и няма много заболели, но през лятото са по-многолюдни, идват хората от градовете и възрастните трябва да имат сигурност.”, коментират медиците от мобилния екип.
А и много семейства през лятото работят зад граница – берат плодове и зеленчуци, цветя, изкарват прехраната си в консервни фабрики. Връщат се преди Коледа и на практика за заплаха за бабите и дядовците.
И ако в Мокреш не са чули някой да е бил болен, още повече починал от коварния вирус, то в село Разград хората разказват за трагедии, сполетели заболели.
Там организацията за ваксините поел кмета Светли Миланов.
„Малко ни объркаха с точния ден, но всичко е наред. Сега ако някой го няма, ще го доведа.”, успокоява екипа управникът. Младият мъж обиколи всички записани по домовете и всички от предварителния списък получиха първата си доза защита.
Повечето от хората искаха RNK ваксини, избрали между препаратите на „Пфайзер” и „Модерна”.
„Чувствам се по-спокойно. Наште хора пътуват в чужбина, работят, после се прибират и не знам кой каква болест ще донесе в село. Така с ваксината съм по-спокоен, а и цял свят се ваксинира, ние да не сме втора категория хора.”, казва 30-годишният Зарин, който е общ работник към кметството и от рано коси и чисти улиците и площада на Разград.
Във вълчедръмското село някога са живели над 5000 души. Сега постоянните му жители са около 600, има много софиянци, които след пенсиониране са се прибрали в бащините домове. Голяма част от пожелалите да бъдат ваксинирани бяха точно такива хора.
Първа на стола седна 58-годишната Вероника. Жената си има хиляди болежки, но не се страхува от ваксината , а от заразата.
„Убеди ме бившия ни кмет. Аз много му вярвам и щом той рече, че е добре за мене да се ваксинирам, не мислих много, записах се и ето. На 30 юни втората и ще съм спокойна.”, казва Вероника.
„За 30 юни ще гледаме да убедим още хора да се ваксинират. Сега и тези, които минаха вече ще ми помагат. Когато екипът дойде за вторите дози, ще имаме още желаещи за първа игла.”, сигурен е кметът Миланов.
В област Мотана ваксинираните са 17 459 души, което е около 15 на сто от хората, които живеят в региона. От тях 7964 души са с две дози.
„До есента трябва да успеем да убедим и ваксинираме максимален брой хора. Важно е, тъй като миналата есен, преживяхме лоши дни. Много хора се разболяха, част от тях не се справиха и за съжаление починаха. За да останат още деца без майки и бащи сме длъжни да се справим – да обясняваме, да даваме личен пример, за да се убедят хората, че за сега срещу вируса друго не е измислено – само ваксини.”, каза областният управител Валери Димитров, който всеки ден следи с какви темпове върви ваксинирането.
