Осъдена на 1 година затвор условно и 10 000 лв. глоба за нарушение на карантината жителка на планинското градче Гурково пробва да намали паричното наказание с аргумента, че е действала в условията на крайна необходимост.
Излязла от жилището, където била карантирана, за да купи храна за…децата си.
Мургавата гастарбайтерка се прибрала от Великобритания със семейството си на 19 март м.г. и с разпореждане на РЗИ – Русе и било указано, че при пристигане в родния си град, ще трябва да прекара две седмици без да излиза от жилището. Първите 4 дни К.М. стриктно спазвала разпорежданията на здравните власти, но на 23 март решила да се „поразходи“ до магазин за хранителни стоки на съседната улица. По пътя младата жена не носела предпазна маска, спирала се на дълга приказка със съседи и роднини, а междувременно местната полиция направила поредната си проверка и не я открила на указания й адрес. Там били само съпругът и двете им деца, които си играели на двора.
Първоначалната присъда, постановена на 11 февруари т.г. от районния съд в Казанлък е била обжалена на втора инстанция, като защитникът на нарушителката записал, че клиентката му действала в условията на крайна необходимост: чрез нарушението на карантината тя на практика спасявала от гладна смърт децата си.На 8 юни съдът в Града на липите обаче не хванал вяра на сълзливата сага за едва ли не умиращите чавета , защото в папките на делото имало куп свидетелски показания, че от 19 до 23 март етървата на К.М. всеки ден доставяла хранителни продукти на карантинираните.
В мотивите за потвърждаването на първоначалната присъда пространно е обяснено що е това „крайната необходимост“ (англ. extreme necessity ) и защо в този конкретен случай тя не е налична и не е реална и че е съществувала само във въображението на жалещата се. „Очевидно е, че житейската ситуация нито е от изключителен характер, нито е била налице налична и реална опасност за живота и здравето на децата на подсъдимата К. М..“, категоричен е председателят на съдебният състав и потвърждава решението на първата инстанция.
Над 40 са случаите за произнасяне на районния съд в Казанлък по аналогични казуси, част от тях са били обжалвани, но за пръв път е направен опит /безуспешен/ да се използва extreme necessity като аргумент за по-лека присъда, коментират дългогодишни юристи.
