На 7 юни 1907 г. в село Балювица, Монтанско е роден поетът Младен Исаев Младенов.
Авторът на любимата детска песничка „Високи, сини планини,..“, произхожда от бедно семейство. Начално образование получава в родното си село, след което учи в средно механо-техническо училище в София. През 1922 г. е изключен заради участие в ученическа стачка и продължава образованието си в Берковица. Участва в Септемврийското въстание (1923). В периода 1926-1929 г. е политически емигрант в Югославия. След амнистията от 1929 г. и завръщането си в България е политически затворник (1932) в София и Стара Загора. През 1942 г. е съден по делото на ЦК на БКП заедно с Антон Иванов, Н. Й. Вапцаров и др.
Младен Исаев е съкилийник на Вапцаров и успява да взема тетрадката с предсмъртните му стихотворения и да я запази, скрита в крачола, по време на престоя му в концлагерите Гонда вода, Кръсто поле и Свети Кирик (1942-1943). През Втората световна война е военен писател-доброволец на фронта в Унгария и Австрия.
След 9.09.1944 г. пише за изграждането на социализма. Член е на СБП, Заслужил деятел на културата (1963).
Младен Исаев е автор на поетичните книги : “Пожари” (1932), “Жертви” (1934), “Ведрина” (1936), “Тревожна планета” (1938), “Човешка песен” (1941), “Война” (1945), “Огъня” (1946), “Младост” (1949), “Звезда на мира” (1950), “Обич” (1954), “Ясни далечини” (1959), “Зеленото дърво” (1963), „Покой за тебе няма” (1975), Избрани творби в четири тома (1987), „Дървото на любовта” (1989) и др. Автор е на много книги за деца. Превежда, Н. Некрасов, Ал. Пушкин, Ал. Блок, Даниел Дефо.
Младен Исаев умира на 14.05.1991 в София.
В памет на поета публикуваме две негови стихотворения .
РОДНО ОГНИЩЕ
Кой скитник не е пожелал
да види оня дом, отгдето
за първи път е той видял
да грее слънце на небето.
О, всеки странник някой път
е бил без никого и нищо,
а само с жал за роден кът,
за разореното огнище;
да седне вечер у дома
до огъня запален вечно,
да слуша песен на главня,
на майка думите сърдечни.
Тъй скитникът със морна гръд,
живял без никого и нищо,
се връща в родния си кът -
при разореното огнище.
ЖЕНА
Как бих желал поклон да ти отдам,
да те прославя с чисто вдъхновение!
Не си ти от реброто на Адам,
а нежно на природата творение.
Благословена майка и жена -
ту Жана Д'арк, ту жрица и мадона;
и в мирни, и в размирни времена
на огъня весталка непреклонна.
Даряваш с рожби този земен свят,
приспиваш ги със песни на колени.
Животът става по-добър и млад
под твоите зеници просветлени...
Пази дълбоко чистата любов,
да бъде тя неопетнена, свята.
Как се живее в този свят суров
без тебе, вечна прелест, на земята!
