Преди дни Ботев игра бараж за оставане във футболния елит. Въпреки че врачани надиграха противника от Септември, победата с 1:0 остави горчилка в устата на футболната общественост заради дузпата-фантом, от която падна единственото попадение. Решението на съдията Драгомир Драганов обаче беше частична компенсация заради „теслите“, които отнесе Ботев през сезона: голове от засада срещу Лудогорец и ЦСКА за минимални поражения, странен обрат и треньорска оставка след загуба от Левски, откровени ощетявания срещу Славия, Берое... Списъкът е дълъг, но в крайна сметка е важно, че Ботев не изпадна. Днес ви връщам назад във времето, когато при сходна ситуация – макар и в ролята на изпадащи врачани запазват мястото си при професионалистите.
Рубрика на Георги Александров
Не за първи път в своята история Ботев /Враца/ е в дъното, но не изпада в по-долна дивизия заради административни мерки. Ако си мислите, че ситуацията от тази година е уникална, това не е така. Преди 28 години врачани са сред последните 4 тима в тогавашната „Б“ група, но не поемат към аматьорите, защото във футболната централа прекрояват формата и от една група втория ешелон се разделя на Северна и Южна „Б“ групи. Чудото обаче се случва само един път, а на следващия вече нищо не може да спре падението на врачани. Щастливият сезон 1992-1993 г. е последван от катастрофалния от 1993-1994 г. И докато в България се радват на успехите на националния отбор в Щатите, то в града под Околчица плачат заради изпадането си сред аматьорите.
Щастливият сезон започва вяло, след като в предходното първенство врачани са пропуснали добър шанс да се завърнат в елита. Начело на „зелената гвардия“ е легендата Валери Цветанов, който трябва да сглобява на практика разбита команда. През лятото са продадени последните качествени играчи във Враца, твърди в книгата си „Враца и футболът“ Илия Панев. Треньор №1 на Ботев през последния век връща лентата назад - Валентин и Николай Станчеви са продадени в бургаския „Нефтохимик“, тръгва си Валентин Найюденов, а Емил Маринов сменя адресната регистрация от ж.к. „Младост“ в града под Околчица със Свищов.
В тежката ситуация тандемът Валери Цветанов - Сашо Ангелов се бори, но не успява „да задържи дълго парата“. До 5-ия кръг с 3 домакинства отборът няма победа: 1:1 със Спартак /Пд/, 2:3 с Дунав, а с Нефтохимик - 0:0. В Пазарджик идва лъч надежда след успех като гост с 1:0 над Хебър, следва и 2:0 над плевенския Спартак. Но идва болезненото 1:3 на стадион „Христо Ботев“ от Монтана, което води до напускането на старши-треньора Цветанов. Следва равенство от 2:2 с Миньор, но Корабостроител /Бургас/ бие врачани с 2:1 и предизвиква тежка криза.
На мястото на президента Веско Петков идва Огнемир Митев /същият който беше арестуван преди около година заради проблеми в Комисията по хазарта – б.а./, а за старши-треньор е привлечен Янко Гелов с помощник Владо Хинков. Загубите не спират – по 0:2 от Черно море и Лекс /Ловеч/, но Ботев бие Академик /Свищов/ с 3:1. Навън върти равенства с Беласица /0:0/ и Бдин /2:2/, както и загуби от Розова долина /0:1/ и Шумен /0:2/. Така на полусезона Ботев е последен във втора дивизия със само 3 победи. По регламент изпадат 4 отбора, което прави пролетната задача на треньорския щаб почти невъзможна.
През зимната пауза са привлечени няколко опитни играчи като Тодор Гарев, Борислав Страшимиров, Цветан Петров, Румен Апостолов, Огнян Власев, Анто Станич, Томов...
Въпреки отчаяният щурм, скромният есенен актив от 11 точки е допълнен с още 19 пункта, които стигат на Ботев за третото място отзад напред. Зад врачани са само видинският Бдин с 19 т. и бургаският Корабостроител с 25 т. И когато всички чакат изпадане при аматьорите се случва чудо – прекрояват футболната карта и единната „Б“ група се разделя на Южна и Северна, като няма изпадащи.
Хепиендът през 1993 г. обаче не се повтаря през следващата кампания, в която няма кой да спре потъващия към аматьорската дивизия Ботев /Враца/.
