В обстановка на спазване на пандемичните мерки литературният клуб “Кръстьо Пишурка” при народното читалище „Постоянство 1856“ в Лом уреди представяне книгата на Александър Александров "Дунавски разкази". Актьорът Михаил Меракчийски темпераметно прочете разказа „Изпити”.
Художественият ръководител на клуба, литературният критик Юлий Йорданов – единственият в крайдунавския град член на Съюза на българските писатели направи творчески портрет на автора на книгата, като акцентува: „След спечеления международен литературен конкурс „Нов живот” в Атина през 2020 година Александър Александров издаде книгата си „Дунавски разкази. 24-те истории, събрани в нея, са носители на много психология; разкрития за стаеното и душевните терзания на хората от парчето, заключено между двете реки Лом и Дунав… Те се фокусират в живота ни днес, но и се предопределят като минало, че защо не и като бъдеще… Тези игри на ориста тъкат съдбата на съвременниците, която в голяма степен е в нашите ръце, за да избираме вярната посока.
Педагогът Александър Александров е потопил перото си в мастилницата на живота и е свикнал да гледа радостта и болката от упор, с остро око. И в писането си той не изневерява на своето верую – решителен и обнадеждаващ, наблюдателен и точен с категорична позиция. Персонажите на тези 24 къси разкази сме: аз, ти, ние…, но в тях се оглеждат потрошени съдби и ни облъхват сгъстените ареали на съкрушената душа на непрекършени хора. Потапям се в наратива и се срещам с нестандартни герои, отличаващи се с нестандартното си поведение и нестандартното си битие. Ето такъв е дебютът на тази книга във вселената на родната ни белетристика.”
Специално за представянето на книгата, в Лом гостува авторът на предговора, големият български белетрист Владимир Зарев. Правейки достолепна оценка за таланта на Александров като разказвач, той подчерта: „Освен че „Дунавски разкази“ потвърждават писателските умения на Александър Александров, обговарят тънката му наблюдателност и доказват личния му стил, но те са и една вълнуваща равносметка, равносметката, която неминуемо преживява всеки в своя така смайващо отминал живот. Всеки упрек към себе си е безсмислен, нищо вече не може да се върне назад, нищо не може да се промени и поправи в безнадеждно отшумелите години, ала това са разказани мигове на морални терзания и духовни открития, когато добродетелното и мракобесното, възвишеното и пошлото, смирението и покаянието се преплитат в душите на героите. Така разказите в книгата щастливо натрупват и продължават техните драматични преживявания, а също талантливо обединяват напрегнатия сюжет с достойнствата на психологическата проза.”
Поетесата Анжела Борисова – носителка на солидни награди от престижни национални и международни конкурси, прочете анализа на ломчанката Маргарита Цонева – екссъветник на министъра на образованието, за творбите в „Дунавски разкази”. Свои становища изразиха литераторките Ценка Димитрова, Цветанка Александрова и Екатерина Иванова.
Развълнуван от трогателното събитие в своя живот, авторът Александър Александров разказа вълнуващи моменти, които са го мотивирали да напише своята книга. Той не скри, че ентусиазмът е все още в апогей и усилено работи върху втората си книга.
