Двойно повече хранителни продукти се озовават на боклука у нас за година в сравнение с Гърция. Докато един нашенец изхвърля 94 кг храна за 12 месеца, то в южната ни съседка, където хората имат доста по-висок стандарт на живот, изхвърленото количество е 44 кг на човек. Това заяви изпълнителният директор на Фондацията за биологично земеделие „Биоселена“ д-р Стоилко Апостолов по време на онлайн конференцията „Мястото на храната не е на боклука“, организирана от Германско-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК).
По думите му именно домакинствата са най-големият прахосник на хранителните продукти - 53 на сто от покупките им свършват в контейнерите. В „черната“ класация ги следват преработвателите на храни, изхвърлящи 19% от продуктите, и ресторантьорите с 12 на сто. На второ място се нареждат фермерите с разхищение от 11 на сто, а първенец по малко загуби на хранителни продукти се оказват търговците на едро и дребно с едва 5%.
Според проучванията най-често изхвърляме тестените изделия от житни продукти, като четвърт от тях отиват в кофите, а най-рядко - от млякото.
Според експерта най-честите причини за изхвърлянето на храна са навиците да се пазаруват твърде големи количества, несъответстващи на нуждите на потребителите. Принос за това имат и промоционалните цени в търговската мрежа. В сериозен проблем се превръща и незнанието на домакинствата как да съхраняват вече закупените стоки. С цел профилактика на разхищаването на храна от „Биоселена“ започват проект, в рамките на който се провежда обучение на възрастни и деца по темата, изготвени са и редица клипове и анимационни филмчета. От фондацията изготвят няколко съвета, които трябва да бъдат спазвани при пазаруване - не купувайте храна, когато сте гладни и купувайте единствено само необходимите неща по списък.
От земеделското министерство също предприемат конкретни мерки за борба с изхвърлянето на хранителни продукти, сред които е постановлението на кабинета от февруари тази година, свързано със специфичните изисквания за извършване на хранително банкиране и контрола върху тази дейност. Д-р Иван Генчев от дирекция „Политики на агрохранителната верига“ към ведомството подчерта, че основната цел на наредбата е да позволи дарените от различни организации или обекти храни да бъдат предоставени на социално слаби българи.
