Г-жо Кирова, в края на най-кратко съществувалото Народно събрание в най-новата история на България останаха доста въпроси без отговори. На първо място защо този парламент не успя да излъчи правителство?
Обществото ни е разделено. Гневно. Негодуващо. И съвсем не без основание.
Но ние често виждаме чуждите грешки много по-добре от своите собствени и сме склонни да съдим, без да си даваме сметка за собствената вина.
На мен ми прилича на едно сърдито дете, което смята, че несправедливо страда от решенията на възрастните и в знак на протест сяда в локвата на средата на пътя и започва да шляпа с крака и ръце в калта. Отстрани има „разумни“ и бунтари, които се възползват и подстрекават малчугана да се повъргаля в локвата, има и такива, които са готови да му подадат ръка да излезе, за да го нашляпат, както и такива които се чудят защо се стигна до локвата и как да измият детето и да не го довеждат повече до подобно душевно разстройство.
Всеки има своята роля в създалата се ситуация и всеки носи своята отговорност за опасността от движещия се с бясна скорост в насрешното автомобил.
Парламентът е отражение на обществото ни.
Не е лесно да се поеме отговорност за състоянието ни днес. Особено, ако никой не желае да продължи напред, да се погрижи да всяка прослойка на обществото и да предложи решения, които да осигурят предвидимо бъдеще и икономическа стабилност.
След логичната вълна анти ГЕРБ (дългото управление носи умора) и заявките на всички онези, които твърдят, че искат промяна, правителство трябваше да сформира ИТН като втора политическа формация, макар и със само 51 депутата. Те имаха подкрепата на всички останали в Парламента, но не пожелаха да управляват. Защо? Обяснения хиляди и всякакви. Ще чуем всичко, ще видим после всичко, а и ще го усетим осезаемо.
Причината едва ли е в липсата на подкрепа. Демокрация. И щастливо стечение на обстоятелствата.
Толкова ли е голямо разделението сред народните избраници от различните групи, че не постигнахте компромис, който да ги обедини?
Обединение може да се получи около кауза, около конкретни цели за управление и при наличие на ясни приоритети в програмите. И при преодоляване на егото и незадоволения стремеж към управление и властване.
Аз мисля, че имаше много причини за обединение. Здравната криза в световен мащаб, икономическите последици, Планът за възстановяване и развитие, продължаване на онова, което бе полезно и се случи през последните 20 години и промяна на това, което не ни хареса, регионалните политики и онази глътка въздух, която е нужна на областите като Видин и целия Северозапад.
Въпреки тясно партийните интереси за надмощие и изява, там можехме да се обединим около тревожните за обществото ни теми. Не се случи. Липсваше всякакво желание за диалог.
Напоследък се говори много за „новите варвари“, за досегашните управляващи и за сблъсъка между тях, който не може да доведе до нищо добро. А от това потърпевш ще е отново народът, нали?
Цената на всеки експеримент ще платим всички заедно.
Плащахме дълго и явно не е било достатъчно. Да седиш в локвата, да ревеш с глас и драматично и да пляскаш с ръце явно се харесва на мнозина. Така и не се научихме, че за да искаме трябва и да дадем. Време, енергия, мисъл, труд, данъци … Прозаично завърших, но да, ние искаме повече от усилията, които полагаме като общество. Това, разбира се е мое лично мнение. Не ангажирам никого. Но пък отказвам да се съглася да ме приспиват с обещания и лозунги. Всеки, който работи и прави нещо греши. И всеки нарушил закона, трябва да носи своята отговорност. Онези, които гледат от дивана и мрънкат, те няма как да сгрешат. Но те няма как и да понесат отговорност, те няма как да платят за грешките, които бездействието им ражда. Затова отговорността е на онези, които имат възможност да вляят. И които правят нещо конкретно за цялото общество, не само за собствената си представа за справедливост.
Вижте фактите:
Днес политици и политолози твърдят, че за следващото НС няма да има табута за коалиции. Хубаво. Срещу 50 или 100 милиона някой ще захрани егото си. Какво ще се промени?!
Аз все пак не съм толкова политик, че да разбирам от задкулисни игри и машинации. Не вярвам в искреността, с която бе променен ИК, поне не в декларираните причини за това. Ужасно смущаващ бе и начина, по който това се случи. И отказа от конкретни ангажименти за промяна на изборното законодателство.
Отказаха се от мажоритарните избори. Събраха от девет кладенеца вода. Добре. После съвсем смешно и популистично с преходна разпоредба обявиха, чв пропорционалната система ще се ползва до следващите редовни избори. Но не предложиха в текста с каква система ще бъде заменена.
Аз предложих промяна на текста и да се добави, че следващите редовни ще се проведат по мажоритарна система в два тура. Направиха се, че не са го чули. После партньорите от площадната коалиция се изпокараха. Взеха почивка. И после не подложиха на гласуване предложението ми. Ей, така…
ГЕРБ – СДС предложиха закон за мажоритарни избори в два тура, несъвършен, внасян от тях и преди години, но база за дебат, за обсъждания, за промени. Отхвърлиха самата идея за това. Гласуваха го само депутатите на групата, от която аз бях част. Каква ирония!
Преходната разпоредба за отпадане на пропорционалната сиатема бе гласувана от ИТН и повечето от групата на ГЕРБ-СДС. Останалите револююционери се оказаха против. Същото се случи и със субсидията. Въпреки абсурда с липсата на ясна методика за финансиране на партиите, така че да могат да съществуват без зависимости депутатите не чуха предложението ми да изработим такава. Не мина. Отново ирония с подкрепата.
На мен ми дойде в повече театъра (а аз искрено обичам сценичното изкуство) и сценките в това НС. Затова си отдъхвам, че приключи.
В същото време дебатите от 8-те пленарни заседания върнаха интереса на обществото към Народното събрание, но трябва ли законодателният орган на една страна да е развлекателно шоу?
Като малка ме водеха на цирк. Беше приятно. И забавно. И емоцията беше далеч по-хубава. Аз обаче никога не съм очаквала от другарката в училище да е цирков актьор или клоун. Там беше място за друго. И аз уважавам своите учители и ще им бъда винаги благодарна за всеки един урок.
В Парламента трябва да се работи последователно и отговорно. Емоцията би трябвало да остане за вечерното шоу. Или за цирка или за вечерта на комиците.
Много е жалко ако българското общество се е забавлявало от подобно изпълнение. И ако това са очакванията от НС, то възможно е скоро в съдилищата ни да влязат актьори и участници от Съдебен спор, а някой да очаква в лечебните ни заведения да срещне доктор Куийн лечителката….
Масовата култура и онова тъжно отдалечаване от реалността, пороят от фалшиви новини и стъкмистика в социалните мрежи съвсем не са здравословни за българското общество. Въпросът е до колко ни бе оставен избор. И къде е границата между нормалността и полит коректното поведение…
Кое е новото нормално? Аз лично отказвам да приема напъна на различни видове „…лози“ да ни сложат под общ знаменател с етикети и обобщения като в доклад на някоя комунистическа служба за разбор на подрастващите комсомолци .
Съвремието ни дава много възможности и убийствено отнема такива на онези, които са се оставили в прегръдката на консуматорското си аз. И чакат наготово, докато мрачни и иронично самодоволни идоли от екрана им раздават като бонус команди, обещания, мантри.
Мисля, че всичко е въпрос на знания (умишлено не казвам образование), обща култура, логика, опит, енергия, опит, почтеност, ценности.
Така, че аз не харесах парламентарното щоу и мисля, че ако това са очакванията, ние сме на погрешен път като общество.
Около Вас се разрази един скандал, който завърши с извинение от страна на Тошко Йорданов, но май ще има своето развитие и в съда?
Тема, която смятам за затворена.
Винаги съм се бояла от светците сред нас. Онези, които никога нищо не са правили, не са поемали отговорност, дори за собствения си живот. Все са чакали някой да ги спаси, да им реши проблемите, да им разреши да правят нещо или да ги нахрани. Пасивността и немощтта, когато се пробудят насилствено, придобиват уродливи форми. И раждат извращения. Може би, затова има кукловоди.
Аз съм от хората, които опитват, правят, бунтуват се, замислят се над грешките си, падат, стават, опитват отново, плачат, радват се на живота, страдат. Все обикновени човешки характеристики. Но събрани заедно, те ми дават основанието да смятам, че пасивността и апатията са доста далеч от мен.
Скандалите хранят и продават добре.
Зависимостите те държат на повърхността.
Удобен си, Никой не те напада. С теб любезничат. Ползват те по предназначение.
Е, аз малко не се вписвам. Но в това е красотата и разнообразието на света около нас.
Да работиш, да опитваш да правиш неща, почтено и без умора не би трябвало да е порок. Аз никога не съм работила в държавна или общинска администрация, дружество или предприятие. Винаги съм била активна и с позиция. И ако това не се харесва, проблема не е мой. Активните мероприятия се прилагат на неудобните. Защо? Това могат да ни отговоря онези милиционери, които се занимават с разработки, режисури и сценарии.
Да Ви върна към Вашите приоритети – какво се случва с пътя Видин – Ботевград и верни ли са слуховете, че строителството е спряло?
Не. Строителството не е спряло. Работи се активно по строежа в първия учстък. Приключени са подготвителните работи за целия участък до Ружинци. За тези 70 км са приключени и всички процедури и са издадени разрешителни за строеж.
Аз следя процеса и се опитвам да не изоставам с информацията, с гражданския контрол и действията на „Единни за промяна“. За съжаление не винаги бързо се решават онези спорове, които са свързани с ПУПовете на трасето, а между Ружинци и Монтана има такъв. След приключването му предстоят отчуждителни процедури и издаване на РС до Монтана.
Финансиране за трасето има отпуснато и вярвам, че никой няма и да си помисли да отложи или забави строежа. Няма никаква причина строителството на новия магистрален път между Видин и Монтана да спре. А забавянето се надявам да е незначително. Това е приоритет, за който ще работя отдадено и при всяка ситуация.
Вие бяхте начело на протестите, които доведоха до започването на това трасе, но хората помнят, че недоволството беше свързано и със строителството на тунел под прохода Петрохан – какво се случва по тази тема?
Тунел под Петрохан. Това е една от реалните възможности за развитие на Северозапада. За дългосрочно планиране. За отговорно отношение към нашия регион. Постигнахме много в тази насока. Успяхме да убедим правителството, че този проект е изключително важен не само за региона ни, но и за развитието на България. Вече сме готови с процедурите от първия етап и прединвестиционен проект. Има избрано трасе. Има изработен времеви график за следващите процедури. Предстои изработването на доклад за въздействие върху околната среда. След това ще бъде изработен подробен устройствен план - парцеларен план и съответно идейните или технически проекти. И следва възлагане.
Това е краткото обяснение, което мога да дам. Като народен представител отправих питане до министъра на регионалното развитие и благоустройството и вчера получих отговора на въпроса си за тунела под Петрохан. Надявам се тези два месеца работата по проекта да не спре.
11 юли е твърде скоро, за да имате време за почивка – ще се кандидатирате ли за следващия парламент и ако „да“ – защо?
Скоро е, но е и твърде далеч.
Имам конкретни ангажименти към хората във област Видин, които не успях да изпълня. Постарах се, но един месец бе кратко време, а и явно там отидоха хора с нагласата да си правят кампания и да политиканстват, а не да работят.
Знаете, че дори постоянните комисии в своя пълен обхват не бяха сформирани. Направи се онова, което бе важно за някои партии. И толкоз.
Важното за хората в региона ни, обаче предстои. И това е причината, която може да ме накара да участвам отново.
Аз успях да проведа разговори с представители на няколко групи в парламента от Враца, Монтана и Видин и се обединихме околко идеята, че специален закон, който да регламентира условия за преференциалност на инвестициите и разкритите в региона работни места трябва да ни събере. Както и важните за нас инфраструктурни проекти и тези в сферата на енергетиката.
Разделението и разрушителната сила на кухите декларативни намерения не бива да ни завладяват. Не съм съгласна с крайните епитети и истерията на докопващи се до властта на живот и смърт, площадни рецитатори.
Когато не се опитваме да разберем другия и мотивацията му, няма как да го променим ако нещо не ни харесва. Крайностите са лошо нещо, особено когато нямаш какво да предложиш, пък и те е страх да поемаш отговорност.
Няма как да бъдат зачеркнати осемстотин хиляди български граждани. Трябва да излезем от клишето и матрицата, която едни политически диригенти задават и да използваме тази енергия правилно.
Ще работя за по-добро здравеопазване в областта, за развитие на филиала на университета тук, така че да допълним специалностите с бакалавърска програма в сферата на медицинския персонал, за преференции за бизнеса и привличане на инвестиции, за оформяне на туристическия облик на региона ни.
Ако съгражданите ми се доверят отново, аз ще продължа да работя с конкретни стъпки и ще направя всичко, за да може след края на един нормален мандат Видин да е едно по-добро място за живот и развитие на всеки гражданин.
АВТОР: Георги Александров
