100-годишнината от рождението на ремсиста и антифашист Боян Чонос, който остана завинаги на 22 години, бе чествана днес във Видин. Пред паметника му се поклониха десетки граждани, сред които и племенникът му Иван Чонос. Слово произнесе лидерът на левицата във Видин Димитър Велков.
▪️Боян Чонос е арестуван на 1 март 1943 г. след блокада на с. Брегово. Тежко ранен, лекуван, а после подложен на зверски разпити, Боян Чонос заявява: "Ето ви ръката ми - отсечете я, но няма да издам помагачите и бойните си другари!"
▪️Пътят от съда до затвора извървява спокойно, твърдо, с вяра. Градът се тълпи и затаил дъх го изпраща със сълзи, в които се прокрадват искрици надежда за помилване. След първата следва нова присъда - смърт чрез обесване.
▪️На 13 октомври 1943 г. призори палачите нахълтват в килията на Боян.
Затворът пее "Жив е той, жив е!"
Пее огромната болка на другарите! Над която и смъртта няма власт.
▪️Пред бесилката в бъчварницата на Видинския затвор вместо изповед Боян написва с равен почерк последното писмо, което предава на свещеника:
"Драги мамо, татко, Малин и Коста, това е последната бележка от мен. Треперя малко, защото ми е студено. Прощавайте завинаги! Не плачете за мен. Не бих искал никога да завърша така, но... Поздравете всички, всички познати. Прощавайте за всички неприятности, които ви причиних.
Желая ви щастие успех и дълъг живот (последното е най-важно!).
Ваш син, брат - Боян Иванов Чонос."
