Четирима доброволци почистиха и възстановиха надгробния паметник на революционера възрожденец Петър Берковски в Лом. Преди Великден Кристина Павлова Александър Алекскандров, Митко Митков и Андрей Андреев почистиха надгробното място на Берковски и ремонтираха полуразрушения паметник.
Петър Берковски е роден и починал в Лом. Туберкулоза е прекършила живота на учителя, революционера, заточеника и опълченеца Петър Берковски. Той е издъхнал 15 март 1892 година. В предсмъртния си час успява да напише върху къс хартия последните си думи:
„Жал ми е само, че не дочаках решението за съдбата на мила България“.
Роден е 1852 година, учи в Белградската духовна семинария. В Сърбия се сближава с Левски, Раковски, Панайот Хитов. Участва във Втората българска легия. През 1872 година става ръководител на Хасковския таен революционен комитет, създаден от Левски. По време на Руско-турската война е доброволец в Шеста опълченска дружина. Сражава се при Стара Загора и Шипка. След Освобождението се установява в Хасково, където е избран за кмет и управлява града две години – 1881 и 1882.
Окръжен управител е последователно в Ловеч, Оряхово и Лом. След бурните дни на Съединението и Сръбско-българската война се установява в Лом. Здравето му е силно разклатено. Започва да пише своите мемоари „Из възпоминанията ми“, от които успява да завърши само първата част, до идването си в Хасково. През 1894 г., две години след смъртта , втората му съпруга Еленка Берковска ги издава.
