Мартин Петров е един от най-успешните български футболисти зад граница. По ирония на съдбата и според библейските канони никой да не е пророк в родното си място той не успява да направи кариера в Ботев /Враца/. И друг път в тази поредица е ставало дума за Свръхзвуковия, но този път ще припомня кошмарния му дебют за националния отбор на България, който е на 9 юни 1999 г. срещу Англия. Мартин остава само 8 минути на терена, преди да бъде изгонен от холандския съдия Марио ван дер Енде пред около 20 000 души на стадион „Васил Левски“ в София.
Рубрика на Георги Александров
Това е втората част на тази история. Преди седмица Ви разказах за началото - очакването на дебюта на Мартин Петров в националния отбор и неуреудиците, довели до невъзможността му да играе за младежите срещу Англия в родната Враца.
„Мислех си, че нещата ще се оправят бързо и ние сме на селски мач. Много бързахме от София и пристигнахме минути преди срещата. Но се оказа, че не съм вписан в групата за мача и няма как да взема участие. Побеснях и започнах да ритам поставените саксии в тунела, но това не промени нещата. Нямах сили да гледам мача от трибуните даже“, разказва Мартин.
На следващия ден пак го връщат в групата на представителния ни тим, защото се решава, че след като са го разигравали между София и Враца, заслужава шанс при подходяща ситуация да излезе на стадион „Българска армия“, където се играе срещата.
На 9 юни 1999 година 19 500 зрители гледат историческото равенство срещу англичаните. Головете падат в рамките на 120 секунди. Първо Алан Шиърър е изпуснат за секунди в наказателното ни поле и нападател като него пронизва вратаря ни Иванков за 0:1. Само 2 минути по-късно Стоичков центрира и Георги Марков изравнява.
През втората част удря мигът на Мартин. Той излиза на терена в 46-та мин., сменайки Христо Йовов. Но престоява 8 минути, преди реферът Марио ван дер Енде да му двигне два жълти и респективно червен картон.
„Дебютът ми в националния отбор беше кошмарен. Винаги ще го помня. Не можах да изиграя и 10 минути. Направо прегорях“, спомня си Мартин.
За „трикольорите“ той записва 90 мача, в които реализира 20 попадения. С това си постижение той е най-успешният врачански футболист на ниво „А“ национален отбор. Вероятно щеше да изкара и до 100 мача, ако не беше бруталното отношение на един от сегашните членове на Изпълкома, който го отказа от националния отбор.
„И досега поддържам форма. Мисля, че съм в състояние да изкарам едно полувреме на високо ниво. И то доста по-силно от някои от сегашните национали. Виждам, че няма кой да вкара гол и съм готов да помогна“, шегува се Мартин. Именно той е българският футболист, вкарал гол за националния тим на голям форум – прави го през 2004 г. по терените в Португалия, когато падаме от Италия с 1:2.
