Събития

Кирил Маринов – българинът от Франкфурт, който никога не забрави България

  21.04.2021 06:00             
Кирил Маринов – българинът от Франкфурт, който никога не забрави България

„Деца нямам и искам името ми да остане во веки веков в България"

България загуби един от най-достойните – емигрантът Кирил Маринов, избягал от родината през далечната 1949 година, за да се върне през 1992 година и да се грижи за своите. Кирил Маринов е издъхнал на 94 години в дома си във Франкфурт, Германия на 14 април.

„Напусна ни един изключителен родолюбец, съизмерим с великите спомоществователи от Възраждането. Той е сред най-големите дарители не само на Монтана, а на България. Чух го на 2 март, на рождения му ден. Не беше в добро здраве. Кирил  Маринов много обичаше България, Монтана и родното Винище. Имаше особена чувствителност към децата. Последното му дарение за хората на Монтана е улица „Извора” и площадът там.  Той дари 320 000 лева за реконструкцията на тази улица. Още на първата сесия внасям предложение площадът да носи неговото име. И той искаше това”, каза кметът Златко Живков.

Историята на Кирил Маринов е история, която си прилича с историите на всички невъзвращенци, напуснали България след 1944 година, но и се различава – различна е защото той никога не е забравял от къде е тръгнал и от 1990 година не е спирал да помага на своите.

Напуска България, след като научава, че се готвят да го арестуват.

През 1944 година е обявен за враг на народа, изключен от гимназията във Фердинанд, тъй като отказал да членува в РМС-а. Арестуват го и го затварят във Врачанския затвор до началото на 1948 година. После получил повиквателна за трудовак в село Спанчевци. На 2 юли 1949 го затворили в запуснат свинарник, за да не създава проблеми във връзка със смъртта на Георги Димитров. Във войнишката му книжка има забележки – „реакционер” и „зле настроен политически”.

„Никога няма да забравя вечерта, когато разбрах, че отново ме чака затвор. Предупреди ме един добър човек, разсилен, Цветан Дренчев. Решението било взето от комуниста Илия Кръстев, за да сплашат семейството ми. Тогава взех решение и още същата нощ тръгнах. А вечерта в село имаше забава. Танцувах с Величка, но не й казах”, разказва Маринов в книгата си „Моят живот”.

През нощта с още петима души минават границата към Югославия през Чипровския Балкан. Завършва гимназия в Цариброд, после е  в лагер в Италия и след това се спира  в Германия.

През целия си живот е търговец.

"Тежестите, които съм преживял, ме крепят. Аз съм горд на това, което съм преживял. В началото с една количка продавах картофи, един чувал картофи за четири марки, продадох го от 8 до обед и следобед взех втори чувал. Така започнах търговия с моя брат", спомна си Кирил Маринов. След това двамата отворили магазини за зарзават. Спечеленото вложили в друг,  по-голям магазин за амбулантна търговия. Продавали и  българско вино и българско сирене.

За първи път се връща в България през 1992 година, но винаги е знаел какво се случва тук. Две години по-рано изпраща в Монтана първото си дарение – легла за болницата.

А селото си намира умиращо – с разрушени къщи, пусти улици, „отиваше към своя край”. И днес там хората го наричат хер Маринов.

В началото на 90-те години Комисията по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица му присъжда обезщетение от 20 лева. Маринов отказва подаянието.

„Аз разбих семейството си. Родителите ми бяха интернирани. Брат ми избяга през Турция и се събрахме в Германия, не ми позволиха да завърша гимназия, а на мен ми се иска да се провикна „Чуйте ме , патриот съм и нищо не искам. Предпочитам да давам”, казва тогава Маринов.

Писмата от любимото момиче Маринов прочел 50 години по-късно, когато отворил досието си. Намерил 80 писма от Величка, момичето, с което се обичали и с което танцувал преди да избяга. Когато се върнал на село след 50 години, не я видял, тя си отишла от този свят с мъката по него.

Днес благодарение на хер Маринов Винище не е умиращо село. С негова помощ е възстановена местната църква „Свети Йоан Кръстител”, има паметник на загиналите, часовникова кула, а от 25 години той плаща таксите за детска градина на всички деца в селото.

Паметникът на загиналите е Паметник на помирението.

Идеята била да поставят плочи с имената на местните хора, дали живота си за страната. От Регионалния исторически музей във Велико Търново събрали информация за родените в село Винище, участвали в Първата световна война, Балканската война, емигранти.Изписани са 89 имена – на загиналите на войните, на жертвите на фашисткия и комунистическия режим.

Часовникова кула е дар за селото по повод влизането на България в ЕС. Тя се намира в близост до Паметника на помирението. Чрез даренията на Кирил Маринов е направен основен ремонт на сградата на кметството в селото, където се намират читалището, здравната служба и пощата. Подменен е покривът, обновени са всички помещения, както и салонът за концерти и събрания, поставена е нова дограма.

Кирил Маринов винаги е бил със специално отношение към децата и възрастните хора. При всяко идване в Монтана задължителната му спирка е дневният дом за деца с увреждания. Благодарение на голямото му сърце болните деца имат специализиран транспорт, с който пътуват от домовете си и обратно. Дарил е бус и за кукления театър в Монтана и за старческия дом в Горна Вереница.

Една от най-атрактивните и посещавани детски площадки в Монтана е дарение от Маринов и той я посещаваше често. „Ходя там, никой не ме познава. Стоим и гледам дечица на 2-3 години с майки, с баба си играят. И аз стоим там, и плача”, казва големият българин.

Даренията, направени на Монтана и Винище, надхвърлят 1.5 милиона лв. 250 000 евро изпрати Маринов за футболното игрище с изкуствено покритие на стадион „Огоста”, 40 000 евро струва автобуса за футболния клуб на Монтана. За последно преди две години Кирил Маринов дари на хората в Монтана улица. Той изпрати 160 000 евро за реконструкция на улица „Извора” и площада там, който по предложение на кмета Златко Живков ще носи неговото име.

„Аз работих 30 години по 17 часа на ден и спечелих доста пари. С течение на времето, те се увеличаваха. Аз не пия алкохол, не пуша и не съм се срамувал да бъда без кола, или да не се обличам по последна мода. Имах дарбата да живея с пари, а не само да ги харча. Имах добри познати, които ме съветваха как да инвестирам парите си, за да ги увелича. Деца нямам и искам името ми да остане во веки веков в България", пожела си големият благодетел на Монтана.

И то ще остане.

През 2009 година дарителят и родолюбец Кирил Маринов е обявен за почетен гражданин на Монтана.

През 2016 година Маринов получава от Националното сдружение на общините в Република България специална грамота за огромната си благотворителна дейност като частен дарител.


Историята на този велик българин ще намерите в петък във в. "Конкурент" - вестникът на Северозапада.