Излезе от печат книгата "Толкова някога и след това" на известния скулптор и почетен гражданин на Монтана Теодоси Антонов. Книгата е своеобразна хроника на живота в Националното училище за изящни изкуства и Националната художествена академия в края на 50-те години на миналия век. Герои в нея са известни български творци, с които Теодоси Антонов първо дели ученическата, а след това и студентската скамейка. Идеята за книгата идва именно от тях, разказва авторът:
"Когато се събирахме с тях, аз разказвах различни наши истории, а те казваха - напиши ги. От преди 15 години започнах криво-ляво, а последните няколко години доста се запънах да пиша... Повечето от героите днес са професори - Иван Димов, Тома Върбанов, Георги Чапкънов, за тях съм писал най-много, Иван Нинов - голям график, Ненчо Русев, също голям скулптор, за Атанас Яранов съм писал, за Георги Трифонов. Това са все големи художници... Това бяха най-веселите години, но ние сме отишли там да ставаме художници, да се учим да правим изкуство, с много големи идеи, с помисли. Конкурсите тогава бяха жестоки, особено след това в Академията... Някога въздуха ухаеше на изкуство."
Освен мемоарни фрагменти от живота на твореца и неговите съученици в книгата на Теодоси Антонов са включени също архивни снимки и три цветни приложения с репродукции на известните днес творци. В края ѝ е посместена статия на изкуствоведа проф. Ружа Маринска. В нея тя посочва: "Как се стига от Монтана до Британския музей? Как художникът, пробвал се в почти всички възможни техники и форми на визуалното изкуство, открива себе си в пространството на словото? Не зная дали сам Теодоси Антонов може да отговори на тези въпроси. Аз също се затруднявам. Във всеки случай всичко, създадено от него през годините, е доказателство, че това е възможно и че човек наистина е необхватна вселена."
Теодоси Антонов е автор на 10 книги с поезия и проза. Член е на Съюза на българските художници, на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.
