Традиционната рубрика на „Конкурент“ за бившите играчи на футболния Ботев се завръща след едномесечна пауза, предизвикана от предизборната кампания. Днес ще ви разкажа за Иван Радославов-Вандо, един от най-харесваните от „Зелената гвардия“. Признавам си – беше ми много трудно да направя този материал, защото субектът в него се опитваше по всякакъв начин да не говори – Вандо е изключително скромен мъж, който не допуска всекиго до личното си пространство. В името на феновете обаче бях настоятелен. И успях. Благодаря за подкрепата на издателя на „Конкурент“ – Димитър Николов.
Рубрика на Георги Александров
Това е втората част от историята за Иван Радославов-Вандо, която започнах да разказвам преди дни. Покойният Данчо Маринов ми довери приживе една история, която осигурява уважението към него и Вандо. На връщане от контролна среща в Ботевград автобусът на Ботев попада на тежка катастрофа. Играчите се хвърлят да помагат, а Радославов и Маринов вадят от смачканата кола жена със счупени крака. Избиват вратата с крака, за да помогнат на пострадалата, която не само е заклещена, но и шокирана от болка.
„За такава ситуация не можеш да се подготвиш. Разви се пред очите ни и реагирахме като хора. Дълги години после пострадалите в катастрофата ни носеха бонбониера и кока-кола на всеки мач, който Ботев играеше в София“, спомня си Радославов. Заради проявеното мъжество тогавашният спортен министър Трендафил Мартински ги награждава за проявената доблест.
Футболистите на Ботев някога се надъхвали с „Боят настана, тупкат сърца ни“. Това било нещо като автотренинг за надъхване преди двуоите. Докато излизали от тунела на терена, врачани си припявали „кураж, дружина - вярна сговорна...“, връща се в спомените си Вандо и не крие, че на противниците им е било тежко. Особено с подкрепата, която местните момчета имали от трибуните. Но и тя била заслужена – зрителите виждали, че играчите в зелено се раздават на терена.
Не липсват интересни моменти в спомените на Вандо. Веднъж играчите на Ботев попадат в мъглата и се загубват, докато са на подготовка във врачанския Балкан. Начело на групата, който е от около 20-ина души, е д-р Вутов. Пада гъста врачанска мъгла, и футболистите загубват вярната посока. Докато треньорите им ги чакат да се върнат, те стигат до село Лютаджик. Мокри, гладни и уморени след третата трениворка за деня... стигат до селската кръчма. Местните веднага реагират – изнесли сирене, туршии, мръвки, вино и ракия. „Заниманието“ продължило до късна вечер, когато все пак ги открили. Тогава нямало мобилни телефони...
В края на есенния полусезон Ботев редовно играел контроли с отбори от региона. След такъв мач в монтанското село Громшин, рейсът бил натоварен с някоко прасета и агнета, а третото полувреме било в „Чайка“. Треньорът Илия Панев знаел, че момчетата му имат нужда и да разтоварят. Разрешавал след добре свършена работа всеки да пие, но и играчите знаели, че ще им „избие“ алкохола през носа после с тежки натоварвания.
„Бяхме колектив от силни характери. Всеки си знаеше мястото, но и слушаше какво казват треньорът. Всеки един от нас беше Ботев /Враца/, горяхме на терена“, казва Радославов.
.jpg)
