Традиционната рубрика на „Конкурент“ за бившите играчи на футболния Ботев се завръща след едномесечна пауза, предизвикана от предизборната кампания. Днес ще ви разкажа за Иван Радославов-Вандо, един от най-харесваните от „Зелената гвардия“. Признавам си – беше ми много трудно да направя този материал, защото субектът в него се опитваше по всякакъв начин да не говори – Вандо е изключително скромен мъж, който не допуска всекиго до личното си пространство. В името на феновете обаче бях настоятелен. И успях. Благодаря за подкрепата на издателя на „Конкурент“ – Димитър Николов.
Рубрика на Георги Александров
Разговорът с Иван Радославов никога не може да върви гладко. Той не обича да говори за себе си. Не допуска много хора до личното си пространство. А знае толкова много истории, че на човек може да му се завие свят. И смешни, и тъжни, но преди всичко – истински.
„Няма леки мачове. В кариерата си нямам нито една среща, която да не е била трудна. Побеждавали сме и Левски, и ЦСКА, но когато хората са си мислели, че е лесно, на нас ни е било най-тежко“, връща се назад във времето събеседникът ми.
Едно от най-страшните предизвикателства била квалификацията за оставане в елита в средата на 80-те години. „Тогава, ако бяхме паднали, трябваше да отидем в Б група. Но минахме и през това изпитание, а после дойдоха много сладки победи. Нищо в този живот не се дава даром, трябва да си го заслужиш“, убеден е Иван Радославов. Говорим си с него, докато президентът на клуба Христо Илиев му връчва пожизнена карта за посещения на мачове на любимия Ботев на врачанския стадион. Вандо не крие, че е изненадан. Особено от факта, че наследниците му могат да сядат и да гледат футболни срещи на стадион „Христо Ботев“ – там, където той е карал хиляди да крещят от името му.
В живота на Вандо има и сериозни изпитания. По ирония на съдбата, когато му било най-тежко, е правил най-силните си мачове.
„Майка ми почина, а трябваше да помагам на отбора. Ден след погребението й ме взе Бимбо /Иван Петров-Бимбо, славен треньор по борба, който почина в началото на годината – б.р./ и ме закара в София да играем с ЦСКА. В деня, в който полагахме 40 дни на майка, пък имахме мач срещу Черноморец /Бургас/ във Враца. Бихме ги с 1:0 след мой гол в 90-та мин. Вкарах им го с глава. Нападателите ни тогава нямаха ден“, спомня си Вандо.
Радославов има 10 гола за Ботев в 188-те мача с екипа на врачани. Това се равнява на подвиг, тъй като при старши-треньора Илия Панев всеки е знаел мястото си на терена, а централните защитници трудно стигали до стрелкова позиция. Негови възпитаници си спомнят, че Старшията правел интересни тренировки и освен с многото бягане, учил играчите на тактика. По терена били опъвани въжета, които печели на игаещите отляво да минават в дясната зона. Докато се готвели за мачове играчите на Ботев трябвало да се съобразяват с още куп изисквания, които после в мачовете им помагали да се представят силно срещу противниците.
Вандо е един от централните защитници, от които са трепели мнозина по терените. „В наказателното поле защитникът няма право да играе меко или да дава свобода на нападателя. Иначе става страшно за вратаря. Имали сме много тежки мачове, но играехме мъжки и стъпвахме здраво на терена. Всеки противник, дошъл във Враца, знаеше, че го чака трудно изпитание“, спомня си славният бранител.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
.jpg)
