Участвалите на изминалите избори партии и коалиции не проявиха особен вкус към сувенирите, които раздаваха наляво и надясно по време на кампанията. Дали защото заради ковид пандемията бяха ограничени срещите с избирателите от пандемията, или от липсата на оригинални идеи, но този път липсваше многообразие при залъгалките за избирателите.
От „Републиканци за България“ заложиха на практичното и раздадоха по време на срещите си с хората във Врачанско мега яки торбички с партийното си лого. Оказа се, че пликчетата са произведени от търновска фирма и са подарък за водача на листата Тодор Тодоров. Тоопкриминалният психолог със сигурност показа нов подход в тази посока. Маските за защита от Covid-19, които се наложиха традиционно присъстваха и при хората на Цветан Цветанов. Естествено, обагрени в партийните цветове.
Маски с патриотични мотиви, раздаваха и от ВМРО, но войводите обърнаха внимание на личния контакт с хората и където имаха нужда от знамена, раздаваха трикольори, където се нуждаеха от футболни екипи, Красимир Богданов пръв се отзоваваше. По време на кампанията друг от войводите – Красимир Ангелов, брандира автомобила си със снимките на хора от листата и се превърна в движеща се реклама по пътищата, в градове, села и паланки.
От управляващата ГЕРБ заложиха на традиционните магнити и календарчета. С малки разлики, разбира се. Магнитите бяха с картата на България и мотото: „Работа, работа, работа“ с автографа на Бойко Борисов, а календарчетата бяха изработени от скъп материал – пластики с лика на водача на съответната листа. Избирателите се шегуваха, че са им много скъпи, тъй като са плащани от партийната субсидия.
Предизборно лепене и късане на плакати имаше и тази година. В Мездра май надминаха очакванията, като си късаха постерите на опонентите, което предизвика колегата Мирослав Гетов да възкликне: „Гочоолу, Дочоолу и Данко Харсъзина на път да запалят плакатна война в Мездра“. Добре, че през повечето от времето на агитацията валеше дъжд и сняг, та не се наложи да се гасят пожари...
Всъщност големият панаир на тези избори направиха от БСП, които решиха не само да намалят предизборните си срещи във Врачанско, но... и да не си платят снимките на кандидатите за агитационните материали. В дните около старта на кампанията всичките 12 кандидати минали през студиото на уважавания фотограф Васко Врачовски /който също беше кандидат на тези избори!/, но забравили да платят файловете. Всеки следващ казвал: „Ще плати следващия“, а последният се измъкнал с „Ще ти плати Партията“. В крайна сметка водачът на кандидатите да вземат властта Анастас Попдимитров платил забравените 250 лева след седмица и десетки опити за напомняне.
Историята помни и други подобни случаи, но от местните избори, когато лидерът на една от представените в общинския съвет политически сили „забрави“ да плати едни 500 лева на Врачовски. Съветникът с брадат прякор и до днес се прави на разсеян.
Истински удар в „тапетирането“ направи БНО, а групите за лепене надминаха себе си, като „облицоваха“ цели къщи, стени и паравани. И както се вижда, нагледната агитация има ефект, макар че след първия дъжд тя вече да се вее като Самарското знаме. Но пък кога, ако не в тази кампания можеше да те гледа един от най-богатите българи Васил Божков от почти всеки ъгъл, сграда или параван.
Е, имаше и „удари“, като този, който постигна БСП с плаката на листата си върху контейнер за боклук, но това е тема, която минава отвъд доброто възпитание...
