Налагането на дисциплинарни наказания е най-силното средство на работодателя за укрепването на трудовата дисциплина. Когато по съответния ред бъде установено извършването на дисциплинарно нарушение от работник или служител, работодателят може да упражни правото си да му наложи едно от трите изчерпателно изброени в Кодекса на труда дисциплинарни наказания, a именно: забележка, предупреждение за уволнение или дисциплинарно уволнение.
Съгласно Кодекса на труда така наложените дисциплинарни наказания се заличават ако работникът или служителят не е извършил други нарушения на трудовата дисциплина за период от една година.
С оглед на гореизложеното е и Решение №267/17.03.2021 по гражданско дело №390/2020г. на Върховният касационен съд, който дава отговор на а именно:
Дали заличеното идентично дисциплинарно наказание може да се вземе предвид като доказателство за знанието на определени идентични правила и обстоятелства от страна на работника или служителя?
В тази връзка Върховните съдии заявяват следното:
Заличаването на дисциплинарното наказание настъпва с изтичането на една година от налагането му. Фактът на заличаването предполага, че дисциплинарното наказание е било законосъобразно и правилно е било наложено на работника или служителя, поради извършено от него дисциплинарно нарушение. Последицата от заличаването на дисциплинарното наказание е това, че същото не може да бъде взето предвид при извършваната от работодателя преценка при последващо дисциплинарно нарушение за тежестта на нарушението и е пречка нарушението да бъде използвано за обосноваване на системни нарушения на трудовата дисциплина. Тези последици от заличаването на дисциплинарното наказание не се отразяват на заповедта, с която същото е наложено. Последната има характера на изходящ от работодателя частен документ се съдържат данни за това, че извършените от работника или служителя действия представляват дисциплинарни нарушения, като наред с това може да бъдат посочени и конкретно засегнатите от нарушението задължения на работника или служителя.
Тъй като дисциплинарното наказание се налага с връчването на заповедта на работника или служителя, то той се счита запознат със съдържанието й, каквато е една от целите на връчването. Поради това при налагане на последващо дисциплинарно наказание за идентично или сходно дисциплинарно нарушение заповедта за налагането на предшестващото такова може да служи като доказателство за това, че работникът или служителят е уведомен, че описаните в заповедта негови действия представляват дисциплинарно нарушение, както и за това, че е бил запознат със задълженията си, които са посочени като нарушени в заповедта, независимо от това, че това наказание е заличено.
Настоящият материал е изготвен от екипа на Адвокатско дружество "Митов § Партньори” и не представлява правна консултация. Целта на материала е да предостави обща информация и разяснения. За информация и връзка с екипа на Адвокатско дружество "Митов § Партньори” на https://kantora-mitov.com.
