Още с появата на играта по нашите родни географски ширини, футболът се превръща в истинска страст за българите. Според историците у нас любовта към футбола се заражда от пръв поглед или ако трябва да сме по-точни, от първото ритане на топката. Между другото, точно с думата „ритнитоп“ за първи път у нас се заговаря за футбол. Не просто започва да се говори, ами и директно да се играе.
Всичко се случва през 1894-та година. Тогавашният министър на образованието – Георги Живков – си поставя за цел да развие любовта към спорта у българите от най-ранна детска възраст. Идеята му е да внедри спорта в образованието на тогавашните ученици, заети главно с нови за тях дисциплини като стопанска икономика, счетоводство, литература. Под ръководството на Живков у нас пристигат делегати, които започват да работят в тази насока. Сред тези хора е и Жорж дьо Режибюс. Именно той е силната спортна натура, тренираща цял живот различни дисциплини, в това число бокс, гимнастика и разбира се, футбол, който въвежда термина „ритнитоп“.
През един слънчев следобед той извежда момчетата от Варненската гимназия „Фердинанд 1“ на двора. За да изгради две футболни врати, използва палтата на учениците, които реално не влизат в употреба в това хубаво тогава време. Набързо, Режибюс разяснява на момчетата правилата, а те буквално изпадат във възторг и започват бързо да схващат играта.
Така, през 1924 година футболът у нас официално е институционализиран, защото се появява и първият ни национален отбор по футбол. А точно седем десетилетия по-късно спортният коментатор Николай Колев съвсем уверено и спонтанно казва, че „Господ е българин!“ поради най-голямата ни футболна победа, голът на Емил Костадинов, благодарение на който завършваме 4-ти в Световното първенство.
И макар с този подвиг на практика големите победи за българските отбори приключват, за българина любовта във футбола никога не угасва. Това е най-коментираният, най-практикуваният, най-обичайният спорт у нас.
Защо?
Социолози, историци, експерти и медийни личности си имат свои различни теории по въпроса. Но почти всички то тях изтъкват следните причини по един или друг начин:
- Имаме силно развита футболна клубна история и практика, които реално са с доста голям стаж в областта. Футболни отбори като Славия, Ботев Пловдив и Левски София са на по един век и досега са тема на разговор, а и на сериозен спор, сред голяма част на населението у нас.
- Футболът у нас винаги се е свързвал с разбиранията ни за социален начин на живот и дори ако искате, със социализация. Събирането с приятели за футбол в петък вечер е може би, също, традиция на дълбока възраст.
- Това е и най-често избираната дисциплина за залози в спортните букмейкъри. На практика, у нас няма хазартна компания, която може да си позволи да съществува, и да не предлага залози на футболни мачове. Нещо повече – в платформи като модерния Efbet сайт не просто ще намерите множество футболни залози, но те ще са най-много по сравнение с всяка друга налична спортна дисциплина.
- Футболът е начин да изразиш принадлежност у нас. Дори имаше времена, когато липсата на любим отбор по футбол у нас бе равно на липса на мъжество. Че как така ще си мъж и няма да гледаш футбол?
- Футболът е толкова обичан у нас, че на практика, през последните няколко години 50% от биографичните книги, издадени в България и посветени на българи, са за живота и личността на човек, свързан с футбола.
Със сигурност, и вие си имате своя собствена причина да смятате футбола за велика игра. И тя е такава. Поне за такава винаги досега сме я смятали в България.
