Разговаряме с Юлий Йорданов – художествен ръководител на литературния клуб „Кръстьо Пишурка“ при народното читалище „Постоянство 1856“
Лилия Христозова
Изтича третият месец на 2021 година – време, което поражда повод за равносметка. Това ми даде основание да разговарям с литературния критик Юлий Йорданов – член на Съюза на българските писатели, художествен ръководител на литературния клуб „Кръстьо Пишурка“ при народното читалище „Постоянство 1856“ в Лом.
Г-н Йорданов, 2020 година беше белязана от много събития и най-вече от трагичната пандемия, заляла цял свят. Отрази ли се тя на вас и на творците от вашия клуби как изпратихте тая трудна година?
Задавате ми въпрос с много остриета. Как ли? Ами… като всеки трезвомислещ българин. Направих си преценка на всичко свършено, като заострих вниманието си към несвършеното. Внимателно анализирах дейността си като човек и като деятел, ангажиран с творческа и обществено-полезна работа. Претеглих на везните на моето съзнание всичко това и съвсем естествено стигнах до наложителните изводи и поуки.
Нека бъдем по-конкретни. Например по отношение на литературния клуб „Кръстьо Пишурка“…
Конкретиката реалистично показва, че в това творческо обединение участват надарени хора с различен житейски опит и възможност за развитие на даровитостта, за които възрастта е просто някаква цифра, която не отразява истинското състояние на духа. Пък определено смятам, че тя никак не е критерий за творчество. Примери мога да посоча немалко, но… едва ли е нужно. По-важното е, че хората от клуба имат смелостта да се явят на литературни конкурси от национален, че и международен характер и най-вече, че печелят награди. Това показва, че в Лом творят хора с отличен потенциал, който прави впечатление в държавата и извън нея. Независимо от сложната пандемична обстановка творците-пишурковци се представиха на следните литературни състезания: тридесет и седмия национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев”, първия национален литературен конкурс „Асен Разцветников”, четиринадесетия национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов”, литературния конкурс в памет на акад. Николай Лилиев, четвъртия международен поетичен фестивал „Есенни щурци 2020”, деветия поетичен конкурс „Доброглед”, четвъртия национален конкурс за къс разказ „Мостове“, литературния конкурс „Лиричен кръстопът на музите”, международния литературен конкурс „Небесни меридиани“, националния литературен конкурс „Ний всички сме деца на майката земя”, националния конкурс „Възкресение Христово” – 2020, ХІV национален конкурс за поетеси „Дора Габе`2020”, националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови – 2020 година, международния поетичен конкурс за хора с увреждания „Огърлица от разЛОМени слова”, литературния конкурс "Рада Казалийска" 2020, двадесет и осмия национален ученически конкурс под надслов „Учредяване на Българската екзархия – 1870 година - венец на църковно-националните борби”.
Наистина много „битки” сте водили, но какво показва рекапитулацията?
Общо през изминалата година бяха завоювани 57 колективни и индивидуални награди.. Отличия получиха стихове и разкази на Андриана Андреева, Мариета Иванова, Тихомир Горгачев, Анжела Борисова, Калиопа Петрова, Илиан Николов, Александър Александров,Ангелина Цанкова, Ивана Каменова, Патрисия Ачкова. Андреева, Николов и Александров могат да се похвалят с по няколко награди. Радвам се, че получихме и международни награди: на Александър Александров, Андриана Андреева и Мариета Иванова.
А как върви книгоиздаването?
Ами върви напред в положителна посока! След спечеления международен литературен конкурс „Нов живот” в Атина през 2020 година Александър Александров издаде книгата си „Дунавски разкази”, чиято премиера предстои. Предговорът е написан от големия български белетрист Владимир Зарев. В него се дава достолепна оценка за таланта на Александров като разказвач. На последната корица аз пък написах: „24-те истории, събрани в „Дунавски разкази”, са носители на много психология; разкрития за стаеното и душевните терзания на хората от парчето, заключено между двете реки Лом и Дунав… Те се фокусират в живота ни днес, но и се предопределят като минало, че защо не и като бъдеще… Тези игри на ориста тъкат съдбата на съвременниците, която в голяма степен е в нашите ръце, за да избираме вярната посока.
Педагогът Александър Александров е потопил перото си в мастилницата на живота и е свикнал да гледа радостта и болката от упор, с остро око. И в писането си той не изневерява на своето верую – решителен и обнадеждаващ, наблюдателен и точен с категорична позиция. Персонажите на тези 24 къси разкази сме: аз, ти, ние…, но в тях се оглеждат потрошени съдби и ни облъхват сгъстените ареали на съкрушената душа на непрекършени хора. Потапям се в наратива и се срещам с нестандартни герои, отличаващи се с нестандартното си поведение и нестандартното си битие. Ето такъв е дебютът на тази книга във вселената на родната ни белетристика.
Юлий Йорданов”.
Както виждам вие никъде не казахте нищо за себе си. А ми е известно, че и вие сте носител на няколко премии…
Е, не е удобно да се хваля, но щом настоявате... Реално погледнато отминалите месеци може да се каже бяха успешни за мен. На наблюдателните, сред които сте и вие, прави впечатление, че станах носител на първа награда за разказ от международния конкурс на Салона за българска духовност и култура „Изящното перо” в Чикаго – САЩ, от няколко национални литературни конкурси. Включен бях в представителното издание на Съюза на българските писатели „Азбучник на Съюза на българските писатели – 1913-2016“. Излезе и годишникът на издателство „Български писател“. В тома „Разказвачи“ е поместен и мой къс разказ. Явих се с доклад на научния международен форум в Русе. Бях и сред пишещите, поканени в два издавани сборника с произведения на патриотична тематика. Предстои премиера на петнадесетата ми книга „Северозападни опуси за талантливостта“ в Лом, Русе и по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. По повод 90-годишнината от рождението на Йордан Радичков Съюзът на българските писатели уреди ново представяне на книгата ми за него „През февруари при бащата на „Януари“ в София и Берковица.
Продължавате с националния литературен маратон, посветен на Яна Язова…
Да! Дружество „Будители“ в област Монтана, на което имам честта да съм председател, уреди творческа вечер в Петрич, като част от предприетия от мен национален литературен маратон „Яна Язова – енигма, фатализъм и реалност”. Имах покани в още четири града, но пандемията не разреши тяхната реализация.
Струва ми се, че това не е малко…
Ами, не е! Но то е съпроводено с много труд и преодоляването на куп „препъни камъни”. Нооо такива сме ние – хората: изтъкани от завист, злоба и отмъстителност! Пък аз си мисля: „Даровит ли си – докажи таланта си, а не завиждай!”
А замислите ви за 2021 година?
Замислите са добри. Те са в няколко направления. Но ще ме извините, защото не бих искал да ги споделям предварително. Живот и здраве да ги реализираме.
Благодаря ви господин Йорданов за откровението и желанието да анализирате дейността. Здраве да е – да реализирате и замислите си за новата година.
Е, да! Дай Боже! Както се казва в такива случаи човек предполага – Господ разполага.
