Научните разработки ще бъдат събрани на едно място в карта, стана ясно от думите на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия д-р Бойко Таков по време на онлайн конференцията „Наука за бизнес”. По този начин бизнесът ще знае с какъв потенциал разполага страната ни и кои научни разработки ще допринесат за развитието на дадена компания.
„Сега е точното време да обърнем внимание на науката у нас и възможности вътре в нашата страна. Капацитетът и потенциалът, който имаме, е огромен. Следващите дни ще стартираме няколко инициативи. Най-базовата, върху която трябва да стъпим, е да направим картографиране на научната иновационна инфраструктура, така че да може на бизнеса да му се онагледи и да се види какво има в страната ни, какви компетенции, каква техника, какви институти”, заяви д-р Таков. Той посочи, че с акад. Юлиан Ревалски и УНСС вече са стартирали разговори, в които ще бъдат привлечени и всички заинтересовани страни.
Според зам.-образователния министър Карина Ангелиева картографиране на научната инфраструктура има и в момента, но трябва да се изведе напред експертизата, от която има нужда бизнесът. „Трябва да видим кои страни на нашите научни резултати са предимство за бизнеса и биха подкрепили българската икономика и биха извели предприятията на по-високо ниво. По думите на Анагелиева отдавна е имало нужда от подобна платформа в България, която да среща бизнеса с учените. „Уверена съм, че БАН има потенциал. Най-важно е преди всичко не да водим разговори, че науката трябва да е приложна и задоволява нуждите на бизнеса, а да вървят заедно за възстановяване на конкурентоспособността на страната ни и интеграцията ѝ във всички икономически и социални процес и в Европа и света”, заяви зам.-министърът. Според Ангелиева бизнесът и науката винаги са си партнирали, но недофинансирането на науката дълги години е било проблем. Според нея тенденцията се е обърналата с това правителство. „Не само увеличихме парите за научни изследвания, но и въведохме нов тип инструментариум за подкрепа на българския потенциал - националните научни програми и пътната карта за научна инфраструктура”, каза зам. –образователният министър.
Идеята за подобно събитие е отдавна замислена, но отне време да се реализираме, обясни председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. Ще представим две неща – ще покажем разработки на учени от БАН, които вече са внедрени в производството, и от друга – чрез нашия иновацинен център от 120 потенциални разработки с иновативен характер сме подбрали 20-ина, които са във висока степен на технологична готовност и при добро сътрудничество с бизнеса могат да бъдат комерсиализирани и внедрени в производството. Смятаме, че по този начин БАН прави една крачка към бизнеса и изпълнява своя обществен дълг да бъде в основата на една икономика, която се основава на знанието”, заяви той.
Представителите на бизнеса, които вече работят успешно с учени от институтите на БАН, също са на мнение, че само съвместната им работа може да гарантира успешното развитие на компаниите им на световния пазар.
Петя Татарска е изпълнителен директор на компания, която е намерила приложение на биотехнологиите в козметиката. По думите ѝ бъдещето на българското производство е износът. „Пазарът у нас е малък, за да можем да развихрим развитието си. Стратегията с по-ниска цена може да е успешна само краткосрочно, единственият начин да пробием и да останем на световните пазари е да предлагаме нещо различно, ново, интересно и иновативно. Един от най-преките начини да подобряваме продуктите си е да взаимодействаме с науката”, заяви Татарска по време на събитието. По думите ѝ българската наука е с на високо ниво и затова тя посъветва колегите си да търсят институтите за съвет как могат да подобряват продуктите си.
Компанията на Христо Тучев, която има инвестиции за 1,6 млн. лв., е разработила технология, която разпознава видео във видео. Благодарение на нея са направили система, която открива телевизионни рекламите в реално време и дава информация кой кога и какво излъчва. Тя се използва за определяне на рейтинга в САЩ, Англия, Австралия. В основата на технологията за разпознаване стои работата на екипа на Стоян Михов от БАН, в който Тучев инвестира преди 6 години. Той призова бизнеса да се довери на българските учени за участието им следващата технологична революция „Необходими са ви технологии и данни, но България не разполага с данни. Има малки шансове да се доверим на българска наука и можем да ѝ се доверим, за да създадем технология, която другите нямат. Не загърбвайте българската наука”, заяви Тучев.
