Георги Методиев Атанасов е роден през 1957 година в София. Завършил е столичната Френска гимназия и журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Професионален журналист от близо 4 десетилетия. Започва кариерата си в спортния отдел на в. „Работническо дело“. След това е главен редактор на седмичника „Меридиан спринт“ и на всекидневниците „Меридиан мач“ и „Топспорт“, както и завеждащ спортните редакции на в. „Стандарт“ и в. „24 часа“. Издава вестниците „Сектор Г“ и „Червените“, ръководи електронни медии. Отразявал е европейски и световни първенства по футбол, финали на Шампионската лига. Освен спортна тематика Георги Атанасов разработва и обществено-политически теми. В продължение на години води свои авторски рубрики в седмичниците „Уикенд“ и „Минаха години“, в които анализира вътрешни и международни политически сюжети. Автор е на 7 книги, като с обосен интерес са посрещнати „Проклятието на Прехода“ и „Вирусът. Шедьовърът на световната диктатура“. За последното заглавие авторът получи специалната награда на Съюза на българските журналисти за публицистика за 2020 г. Георги Атанасов е семеен, баща на син и дъщеря и дядо на двама внука и една внучка.
Г-н Атанасов, Вие не сте член на БСП, но сте кандидат за депутат от врачанската листа. Защо?
Цял живот изповядвам леви идеи. Мисля, че сега е моментът, в който трябва да се концентрират всички усилия и възможности на хората с леви убеждения срещу режима на Бойко Борисов. Моето място е при най-силната опозиционна партия, а целта ни е обща – сваляне на това управление. През годините не съм спестявал критиките си към кликата, която ръководи България повече от десетилетие, така че позицията ми е съвсем естествена.
А какво може да изкуши един доказан спортен журналист и обществено-политически коментатор да се впусне в политиката?
Опитът ме е научил, че всичко е политика. И в спорта, който е един невероятен социален феномен, и в другите области на живота човек не може да стои отстрани и да гледа безучастен. Точно по тази причина аз съм представител на гражданската квота във врачанската листа на БСП. Няма как нашата професия, която е призвана да изобличава пороците и деформациите на обществото, да остане извън политиката. Особено в съдбоносни периоди като актуалния. Има много примери за участието на журналисти в политиката – и у нас, и по света. От времето на Карл Маркс, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Уинстън Чърчил… до наши дни. Няма нищо необичайно в това хора от нашата професия да опитат силите си, както мнозина юристи, икономисти, лекари, историци, дейци на културата, актьори, спортисти…
Общувате с хората във Врачанско, какво Ви прави впечатление при тези срещи?
Много отдавна следя какво се случва във Враца. Като спортен журналист съм имал удоволствието да отразявам мачове на славния „Ботев“, който тази година чества вековен юбилей! Дай, Боже, да запази мястото си във футболния елит! Много добре знам, че този отбор е играл 26 сезона без прекъсване в „А“ група, а подобен актив имат само няколко клуба. За съжаление през т.нар. преход „Ботев“ позагуби славата си, но днес отново е сред най-силните български тимове и радва всички, които го обичат. Институции като „Ботев“ /Враца/, „Етър“ /Велико Търново/, „Спартак“ /Плевен/, „Пирин“ /Благоевград/, „Миньор“ /Перник/... са носители на традицията и поддържат живи корените на българския футбол.
А има ли нещо, което Ви направи впечатление при срещите с хората във Врачанско?
С колегите от листата във Враца проведохме досега немалко срещи – в областния център, в Мизия, Роман, Борован, предстоят ни в Мездра, Хайредин... Познавам областта от времето, когато съм бил тук на бригади като войник и студент, а после съм идвал и в журналистически командировки. Но чак сега си давам сметка, че обезлюденият Северозапад е огромен и като територия, и като човешка душевност. Демографската и социалната криза са редуцирали населението по време на този жесток преход, емиграцията също е сложила своя тежък печат върху хиляди животи и съдби. Напук на тази тежка криза обаче се убеждавам колко интересен е Врачанският край и колко са загубили онези, които не го познават. Тръгвайки от Балкана край Враца и стигайки до Дунава при Козлодуй, човек може да научи толкова много за драматичните превратности в съдбата на нашия народ. От борбите срещу османския поробител, през Септемврийското въстание, антифашистката съпротива и трагичната участ на Иван Тодоров – Горуня… до последните три десетилетия с перипетиите около Първа атомна и всичко останало. В този регион историята на България е заредена с духа на такива гиганти от нашата национална митология като Христо Ботев и Иван Вазов, които сякаш ни гледат от Балкана и Черепишкия манастир...
Хората са като навсякъде, но тук поради прословутите социални и демографски проблеми на Северозапада, като че ли са с една идея по-смачкани от прехода в сравнение с други региони. Темата е деликатна и трудна, но неизбежна. Сънародниците искат промяна, защото моделът „Борисов“ е износен, вреден, порочен и затова трябва да се смени. Той е вече на 20 години и беше наложен от „царя“, който назначи Пожарникаря за главен секретар на МВР, а пък Борисов се вживя в ролята на всесилния „шериф“. Хората са уморени от този режим. Жадуват за промяна, но в същото време се усеща страх. Има и недоверие, че нещо може да се промени на 4 април. Те виждат и усещат, че октоподът ГЕРБ така е обсебил държавната машина, така е омотал градове, села, области и региони, толкова финансови ресурси е изсмукал от “лошия човешки материал“, че борбата срещу това чудовище е неравна. Мислещите българи се притесняват, че вотът ще бъде манипулиран, както винаги досега в ерата „Борисов“.. По системата К-3: контролиран, корпоративен, корумпиран. Мнозина се притесняват, че няма светлина в тунела и че промяната е утопична. Но, все пак – струва си да се опита, защото така просто повече не може да се живее. Ако искаме да запазим някакво уважение към самите себе си…
А по селата и малките градове?
Там е още по-страшно. Хората ясно осъзнават какво се случва. Агресията на местните феодали е безпощадна. Както го е казал Андрей Ляпчев, „политика“ се прави „со кротце, со благо и со малко кьотек“. Ако не си от нашите, ще има кьотек…
На места картината е много потискаща. Въпреки това нагласата на червените избиратели е, че ножът е опрял в кокала и сега или никога трябва да се направи тази промяна. А кой друг, ако не БСП има сили да отреже главата на Октопода, изсмукващ живота на българина? На една от срещите ми направи впечатление врачанка, която каза, че „бой последен е този“. Тази дама не цитираше „Интернационала“, а просто с едно изречение описа тежкото положение в България. Нашият премиер-слънце, който е тръгнал да гони Тодор Живков и Ким Ир Сен по продължителност във властта, отново се подигра на сънародниците си. Направи го от Виена, а не от джипката, откъдето доскоро хвърляше пачки. Каза им в прав текст, че е „купил“ ваксини на разпродажба, тоест – по-евтино кафе?! И още по-обидното е, че си призна – изпълнява директивите на началниците от ЕС, които му наредили да не купува руски и китайски ваксини. А по същото време Виктор Орбан в Унгария взе национално отговорно решение и защити своите сънародници, като отбеляза, че при медикаментите срещу Вируса нямат цвят, партия или гео-политика. Същото сториха в Чехия, Австрия, Словения и Словакия, които са много повече европейци от нас, но правителствата им защитиха своите хора не като сателити на Вашингтон и Брюксел, а като патриоти... Уви, ако бяхме народ, а не мърша /по думите на Петко Славейков/, щяхме да се ядосаме и да теглим една яка, каруцарска м...а на Борисов. Как може да се оправдава с „началниците“, когато българите мрат от коронавируса! Може, може и още как, след като свикна абсолютно всичко да му се прощава…
Сега чуваме за проблеми с логистиката на ваксините, за фризерите, заради които марката „Пфайзер“ имала трудности, а сме предпочели „АстраЗенека“, явно за да угодим на фамилните интереси на корпоративната клиентела на ГЕРБ. И всичко това на гърба на простосмъртните данъкоплатци.
Това може ли да Ви мотивира още повече за участието Ви в тази кампания?
Да, точно това е мотив №1 – стига, повече не може така! Трябва да се сложи край на това неуважение към българския народ от страна на Бойко Борисов. Трябва да се сложи край на тази всекидневна подигравка със суверена. Трябва да прекратим скандалното присъствие във властта на неговите „калинки“, „мисирки“, „суджуци“ и тулупи. Да зачеркнем веднъж завинаги гаврата под мотото: „Аз съм прост, и вие сте прости“! Това започна отдавна, като в началото на неговото „незаменимо“ управление беше: „изпълзяха алчни старци и изядоха резерва“, после - „в България остана лошият човешки материал“. Последваха скандали и афери като „Ало, Ваньо“, „Мишо Бирата“, от тоалетната в Банкя, докато се удовлетворяваха физиологични нужди, научихме как се назначават висши магистрати, после видяхме чекмеджета, пълни с евро и кюлчета злато, къщата в Барселона... А забравихте ли апартаментите на Цветанов, терасите на един „борец срещу корупцията“, криминалната приватизация на БМФ, ремонтите на ремонтите, водната криза и кабела-убиец в центъра на София? Логичният край на това управление, преминало под мотото „Аз съм прост, и вие сте прости!“, е признанието, че е поръчал ваксините, които са му наредили началниците в Брюксел.
Не мога да приема някой, пък бил той и министър-председател, да ни третира като животни, като говеда, като стадо. Аз смятам, че Борисов е прав за себе си в своята крилата сентенция – той има диплом за това как се държи маркуча, но е талантлив народо-психолог, щом може толкова дълго да мачка българина, а народът да продължава да го избира. Макар и след фалшификации на вота. Той ни ръга с остена, а ние блеем и сме доволни от това.
Всяка модерна европейска партия щеше да се оттегли, когато срещу нея излезе улицата, както се случи в България през лятото и есента на 2020. Това беше съветът към Борисов и ГЕРБ на социолози, политици, анализатори – да намалят щетите и да прехвърлят отговорността за Ковид-кризата, като същевременно уважат демокрацията и гласа на обществото. Но при една оставка изборите щяха да се организират от служебно правителство, назначено от президента Румен Радев, което неминуемо щеше да изпрати към прокуратурата мнозина от управляващите. Именно страхът от справедливо възмездие направи оставката невъзможна за последния кабинет. Пък и защо да напускат властта, след като могат да я съхранят чрез механизмите на МВР, администрацията, общините, бюджета, бизнес-клиентелата и … белязаните бюлетини?! Нали от еврофондовете и специалното финансиране заради Пандемията се очакват десетки милиарди евро през следващите няколко години…
Какво бихте казали на избирателите във Враца и областта?
Да гласуват с №4 в бюлетината за промяна, ако искат тя да дойде на 4 април. Да подкрепят най-голямата опозиционна сила – БСП, защото само тя може да бутне от властта Шайката. Да не изхабяват гласа си за „патериците“ на Борисов, които се размножават по целия политически фронт, даже и с фалшиви „леви“ етикети. Да си дадат сметка кой водеше неравна битка с Мафията цели 4 години. Време е да направим промяната в името на България и нейните граждани!
С №4 в бюлетината и преференция 103!
Купуването и продаването на гласове са престъпления!
