Сблъсъците между Ботев и Левски винаги са били интригуващи. Може би, защото врачани винаги са се хвърляли на столичния гранд и са имали доста успехи. Едни от най-вълнуващите им срещи в елита обаче са от 80-те години на миналия век, когато в рамките на година и няколко месеца „зелените“ бият три пъти по ред „сините“. В традиционната рубрика на „Конкурент“ ви срещаме с героите на онова време. Благодаря за подкрепата на издателя Димитър Николов, благодарение на когото вестникът на Северозапада ексклузивно публикува тези славни страници от историята на вековния Ботев /Враца/. Днес е поредният епизод от спора между тези два отбора, което е повод да ви върнем назад във времето.
Рубрика на Георги Александов
Ботев е в силна серия срещу Левски през 80-те години на миналия век. На 17 август 1985 тогавашният Враца удря с 3:1 Витоша /отборите носят малко странни имена след опита на БКП да се справи с „недъзите в българския футбол, особено след кървавия финал между Левски и ЦСКА от няколко месеца по-рано – б.а./.
Четири месеца по-късно, на 11 декември 1985 г., идва историческото 6:3 на стадион „Георги Аспарухов“. Третият пореден успех за първенство над „сините“ идва 16 август 1986 г., когато врачани бият с минималното 1:0.
Следващата домакинска победа за врачани е от 1988 г., на 12 октомври идва шумният шамар с 3:1. Почти 31 години по-късно, на 25 ноември 2019 г., идва успеха над Левски в дома му в София след два гола на Божинов и един на Домовчийски.
През миналата година има две нулеви равенства между съперниците – единият от 8 март, а другият – от 3 октомври.
Иначе в елита Ботев е изиграл 30 срещи срещу столичния гранд, от които е губил 12 пъти на стадион „Христо Ботев“. Но е спечелил 6 мача и в 12 е завършвал наравно, като нападателите на врачани са опънали 31 пъти мрежата на противника, а са инкасирали 41 попадения.
Врачани са побеждавали противникаси 4 пъти с резултат 3:1, по веднъж са били с 2:1, 3:2 и 1:0, но най-изразителната им победа е 6:3, която се е случила далече от дома.
На 12 октомври 1988 г. – датата на последния домакински триумф, мачът върви прекрасно за врачани. Тодор Гарев завършва прекрасна комбинация с тупалка, при която топката се оплита зад гърба на Борислав Михайлов след удар в лявата греда. През втората част гостите, за които играят Емил Велев-Кокала, Георги Йорданов-Ламята и Божидар Искренов-Гибона, изравняват. „Сините“ се връщат в мача, пробивайки отбраната пред Румен Ненов, но до края вадят топката още два пъти от мрежата. Първо врачанският принц Илия Войнов центрира от пряк свооден удар по дясното крило и великият Емил Маринов с глава матира Михайлов за 2:1, а после упражнението се повтаря - като Войнов „вади от играта“ вратаря с кинжален шут, а отбитата топка е забита във вратата от Маринов за крайното 3:1.
През целия мач хората на трибуните подкрепят два отбора – Ботев и на кръвния враг на гостите ЦСКА. Атмосферата може да се види в уникално видео, заснето от Димитър Димитров-Митко Брадата:
https://www.youtube.com/watch?v=c5xtHpATLWE
„Голям мач беше. Публиката беше препълнила трибуните. Играхме много силно и напълно заслужено спечелихме срещата“, връща се с 33 години назад Юлиян Емилов-Яшко. По това време той е на 27 г. Един от лидерите в тима на Ботев. Комбинацията за първото попадение е свързана с него. Тодор Гарев тръгва по лявото крило, подава на Яшко, който е прехвърля зад гърба си с глава, а след това центрираната в наказателното поле топка е отклонена от него – стига до Гарев, който открива.
„Смазахме Левски. Моят приятел Божидар Искренов този път бързаше пръв да се шмугне в рейса след загубата. А мен ме чакаше агитка пред стадиона, която скандираше името ми. Това бяха славни години, когато Ботев беше силен отбор, от когото трепереха големите“, спомня си още Яшко.
Халфът, когото с любов наричат белослатинския Гулит, се стяга за ново предизвикателство. На 18 март Яшко ще навърши 60 години. Няколко дни по-късно в Бяла Слатина се готвят да отбележат 100-годишнината на местния Чавдар с мач между ветераните на местния тим и на Левски.
Преди това Юлиян Емилов ще стиска палци за любимия Ботев срещу столичния гранд, от чийто резултат зависи бъдещето на врачани на футболната карта. Както казва той: "Време е за мъже. Време е да се докажат, че заслужават да носят фланелката на Ботев /Враца/!
