Проф. Пенка Маринова, д.м. е дългогодишен директор на филиал „Проф. Д-р Иван Митев“ - Враца към Медицински университет - София. Понастоящем е директор на Център за професионално обучение към сдружение „Агенция Здраве и грижа“ във Враца. Проф. Маринова има редица реализирани проекти в областта на социалната медицина, сестринските грижи и грижи за лица с увреждания. Инициатор и координатор е на проекта за реновиране на сградата на бившия Химически техникум във Враца и трансформацията й в комплекс, предоставен на филиал „Проф. Д-р Иван Митев“. През 2019 г. е удостоена с наградата Почетен гражданин на Враца за цялостния й принос към развитието на града.
Проф. Маринова, разкажете повече за дейността, която развивате в момента?
В момента ръководя Център за професионално обучение към Сдружение с нестопанска цел „Агенция Здраве и грижи“ - Враца. В центъра се провежда обучение по 10 специалности в областта на здравните, социални и педагогическите науки, като завършилите обучението получават диплома за професия или част от професия. С този документ могат да работят в детски заведения, различни здравни и социални институции, а също и в сферата на домашните грижи. Документът дава право за работа както в България, така и зад граница. При нас се обучават бъдещи специалисти от Враца, от различни населени места в Северозападна България и от други региони на страната.
Кои са най-търсените професии и специалности в Центъра за обучение?
Най-желаната професия от нашите курсисти е парамедик, за която предлагаме обучение във втора и трета степен на професионална квалификация. Интересът към професията се дължи на изискванията на Министерството на здравеопазването шофьорите на линейки в спешните центрове да бъдат дипломирани парамедици и да работят като членове на екипите за предоставяне на медицинска помощ. Такава е практиката в Европейския съюз, а също и почти в цял свят. Интерес има и към останалите 8 специалности, за които е лицензаран нашият център. Това са здравен асистент, болногледач, социален асистент, сътрудник социални дейности, помощник възпитател и др.
Освен на парамедици, съществува ли недостиг и на болногледачи в сферата на здравните грижи? Полагащите такива грижи обучени ли са професионално?
В сферата на здравеопазването в България много рядко, предимно в частни здравни заведения, ще срещнете изискване за заемане на длъжността Професионален болногледач. В държавните болници длъжността е Санитар, две в едно – чистач и гледач на болни хора, като забележете – няма изискване за професионална подготовка. Така в болниците се озовават хора, които нямат никаква подготовка, а голяма част от постъпващите работят това само защото не са намерили друг вид работа. Много отдавна трябваше да се разделят тези две длъжности в болничните заведения – чистачи, които да получават професионална подготовка за видовете почиствания и дезинфекция в здравните заведения, и болногледачи, обучени в грижа за болния според вида на заболяването му. Сега, когато има недостиг на медицински сестри в България, проблемът с грижата може да бъде разрешен чрез въвеждане на изискване в болничните заведения предоставянето на здравна грижа да се извършва от екипи за грижата, в които ръководител е медицинската сестра, а членове са здравни асистенти и професионални болногледачи. Този модел се среща в много европейски страни. Дори почистването и дезинфекцията се поемат от външни фирми – това вече може да се види и у нас.
Ако това изискване се въведе, какво се случва със санитарите?
Съществува възможност за дуално обучение и валидиране на професията при лица, работещи като санитари. Това означава, че уменията и знанията им до този момент се признават, озаконяват и те получават професионална диплома, като само понякога е наложително допълнително частично обучение. Същото важи и за дългогодишните шофьори на линейки. Те могат да получат валидиране на професия или част от професията Парамедик. Работещите в детски градини и ясли биха могли да валидират професията Помощник-възпитател.
Проф. Маринова, вашият център за обучение е част от Националния проект за патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания. Разкажете малко повече за вашето участие.
Този проект е поредното хубаво нещо за страната ни. Това е форма на домашна грижа, различаваща се от досега съществуващите у нас патронажни грижи, предоставящи само доставяне на храна до домовете, почистване и пране при възрастни хора. Новата форма на патронажна грижа е почасова здравно-социална услуга, която дава възможност на лица над 65 години и лица с увреждания да бъдат включени като потребители.
Как се включихте в този проект?
Включихме се като кандидатствахме по обява на община Бяла Слатина и Оряхово. Те имаха изискване обучаващата организация по възможност да извърши обучението както на здравните специалисти, включени в проекта, така и на сътрудниците за социални дейности. При здравните специалисти се изискваше да има верифициране и кредитиране на обучението от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. За нас това не бе проблем, тъй като имаме сключен договор с асоциацията. С центъра за професионално обучение пък можехме да обучим и съответно – издадем необходимия документ за специалистите по социални дейности. Така кандидатствахме и бяхме одобрени. Участието в проекта беше вълнуващо преживяване за нас и лично за мен като специалист. Успях да видя как издадената преди време от мен книга, посветена на домашните грижи, вече има приложение в реалността. Това е най-интересното – да откриеш теорията, реализирана в практиката!
Разкажете ни за хората, които обучихте по проекта?
Обучихме медицински сестри, сътрудници по социални дейности, един рехабилитатор и един психолог. Надградихме знанията им с нови познания в областта на патронажната грижа. След това в Бяла Слатина реализирахме контрол и проверка над извършването на дейностите от професионалистите чрез ежемесечна супервизия. Оказахме подкрепа на екипите при влизането им в домовете на потребителите. През цялото време ръководствата на проекта в Бяла Слатина и Оряхово бяха много стриктни. Всички дейности се изпълняваха според законовите изисквания. Заради строгия контрол ние в екипа се шегувахме, че Бяла Слатина са образецът, по който трябва да се работи – но това не е преувеличено, това е истината! Аз съм работела в миналото по много проекти и зная, че всички детайли трябва да бъдат изпълнени точно, така както проектът го изисква. Сега успях да видя и други организации, които се стремят към перфекционизъм, и това много ме радва.
Доволни ли са потребителите от получените услуги?
Резултатите от проучване на качеството на предлаганата патронажна грижа и удоволетвореността от нея в Бяла Слатина са изключително положителни. При проведеното анкетиране 96% от потребителите са удоволетворени от предлаганата здравно- социална услуга и само 4 % са били „понякога“ удовлетворени. Това дозакзва колко необходима и важна е една качествена патронажна грижа.
Във връзка с домашните грижи – вие имате проучвания и разработки в тази насока. Автор сте на книгата „Организационни и структурни аспекти на домашните грижи“. Какво е нивото на домашните грижи и прави ли се нещо по въпроса с повишаване на квалификацията?
Домашните грижи в България се развиват, но твърде бавно, бих казала – със стъпките на констенурката. Още през 1999 - 2000 г., когато в Медицински колеж - Враца стартира нидерландският проект „Грижи за лица с умствени увреждания в България“, стартира и проект за „Домашни грижи“ между Българския и Швейцарския червен кръст. До сега трябваше доста да сме напреднали във всички форми на домашните грижи, а ние не сме. Когато Патронажната домашна грижа премине като делегирана от държавата дейност и стане нещо естествено в живота на възрастните, хронично болните хора и хората с увреждания, ще можем да се поздравим, че част от дългосрочните грижи са решени.
Как стои въпросът с финансирането на домашните грижи?
Действително развитие на домашните грижи в различните форми, включително и 24-часова грижа за тежко болни, за самотни възрастни хора и хора с увреждания, ще има тогава, когато се намери адекватен начин за финансиране. У нас възрастните хора и лицата с увреждания не могат да си позволят купуването на пакет от здравно-социални услуги. Трябва да има някакъв регламент, който да позволи ползване на домашни грижи без заплащане. Или ако има заплащане, то да е по възможностите на хората. Време е вече и да се изгради законова база, обединяваща взаимодействията между всички звена, предлагащи грижи в дома на потребителя. Една нормативна уредба за организация на мрежата от здравни, социални, здравно- социални услуги в дома на потребителя.
