В навечерието на 3-и март – дата свещена, изписана с огнени букви в летописната книга на народа ни, кметът на община Ружинци Александър Александров поднесе цветя на паметника на загиналите за родината в село Динково.
Всяка година на този ден идващ с първия полъх на пролетта, с тихия пролетен вятър, с чистотата на бялото кокиче, със слънчевата радост в детските очи и с уроците по родолюбие, които се помнят и до днес от признателните потомци. И тази година учениците от СУ "Никола Йонков Вапцаров" показаха в един емоционален акт нестихващата си признателност към героите като засвидетелстваха и своята принадлежност към българската ни същност - мост към съхраняване на историческата ни памет. На официалната церемония с литеретурно музикална програма по честването на националния ни празник присъстваха кметът Александър Александров кметове на населени места, представители на институции, учители и граждани. Градоначалникът поздрави присъстващите с празника, като ги призова в своето слово, да помнят уроците на историята, вярата, жертвоготовността, чутовния героизъм и смелост на всички борци за свобода като запазят чисти и неопетнени техните завети. Да следват техните ценности и идеали и да бъдат обединени в стремежа си за развитие и просперитет. Последва едноминутно мълчание, при което всички коленичиха свели глави в преклонение към подвига на героите, в минута размисъл за националната ни съдба и нашето минало недавно, поука за настоящето и бъдещето. В програмата по случай деня на Освобождението се включиха с жар децата от средното училище в село Дреновец с директор Бойка Александрова. С пламенните си стихове с вдигнати гордо знамена, малките родолюбци дадоха заявка, че са възпитани в себеуважение, горди от това, че са потомци на героично минало, бъдещи доблестни граждани на родината. Церемонията по честването на 143 години от Освобождението на страната ни продължи с презентация от историята на, г-н Александров за Сражението с турските поробители и загиналите на 04 юни 1850 г.въстаници и селяни от Северозападна България.Той завърши и с призив да пазим светите места и паметните дати, за да имаме достойно бъдеще и да пребъде България във времето, след което признателните потомци поднесоха своите цветя и си направиха обща снимка за спомен.
