„Амазонската джунгла е най-голямата докторантура в живота ми – смее се Мила. – Тя ме научи, че имаме сила вътре в нас, до която можем да достъпим във всеки момент от живота си…“ Мила Банкова е единствената българка, живяла 12 години в сърцето на Амазонската джунгла в Перу между потомците на легендарните инки. Тръгва за страховитата територия „по зова на сърцето си“ след солидно образование в Милано и Рим. Работи като доброволка сред едно от най-бедните населения на планетата, но не съжалява нито за миг за това.
Като малка разглежда енциклопедиите за различните култури по света и мечтае да ги опознае. Желанието да прави добро живее в нея още от детството. Майка й я учи да помага на другите. Води я по домове за сираци, организират акции в училище за помощи. Мила завършва Италианския лицей в Горна баня и „Междукултурно сътрудничество“ в държавния университет в Милано. Магистратурата й е по антропология между университетите в Рим и София.
На петата година от следването си в Милано чувства, че се задушава в този „много бърз и мръсен град“. Привлича я кипящата енергия на Южна Америка, но къде? Сеща се за карта на Перу, която окачва на стената си, и решава да замине за там. Междувременно се запознава с италианец – Алехандро, който от 12 години работи по социални проекти в Латинска Америка. Когато каца в Лима, Алехандро я чака с букет цветя на летището и я отвежда направо в Амазонската джунгла. Двамата се влюбват и след 2-годишна връзка се разделят, но остават приятели и дълги години работят заедно по социални проекти.
Те помагат на деца от бедни семейства в Пуерто Малдонадо, столица на района с най-голямо биоразнообразие в света – Мадре де Диос, на границата с Боливия и Бразилия. Той набира средства за бедните, а тя стимулира културната идентичност у децата в условията на глобализация. Създава читалища и се посвещава на образование и културни дейности с децата. Стимулира ги да проучват културата си чрез методите на антропологията.
В Перу и в джунглата на места хората все още си живеят по традиционния начин – в колиби. Това е обусловено от климата, обяснява Мила. В жегата е по-добре да живееш в дървени конструкции.
Амазония изнася дървесина, бразилски орех, петрол, газ и 24-каратово злато. Много хора гледат какао, много проекти стимулират земеделието. Там растат кокоси, банани, има изобилие от екзотични тропически плодове. Но въпреки богатствата на Амазония, която е сред районите с най-богато биоразнообразие в света, местните хора са експлоатирани и продължават да живеят в бедност и мизерия.
„За някои хора Амазонската джунгла е самият ад – непроходим мрак, пълен с опасности, усещане за загадъчни сили, невидими с просто око. За други Амазония е рай, вълшебна красота и напираща сила за живот. За трети обаче тропическите гори са пълни с обилни богатства дървесина, 24-каратово злато, петрол, природен газ и още много други ресурси. За местните хора гората е земята, която е техен дом и с която винаги са живели в хармония. Изпитвали са първичен и естествен респект към нея, тя е техният извор на храна, вода, лечебни билета, на смях, песни и тъгa“, споделя Мила в блога си.
Първите 6-7 години тя живее в градчето Пуерто Малдонадо в колиба, после под наем в различни къщички. Купува си парче земя от джунглата и си построява собствена къща от дърво, с бетонен под, нещо средно между техните колиби и малко по-цивилизован и с удобства дом. Това, с което Мила така и не свиква до края на пребиваването си, е „маняна“ – навикът на перуанците да отлагат работата за утре. Там часовникът няма значение – ако си определят среща в 7 вечерта, човекът може и да дойде в 7 часа, но след… 3 дена. Мила не може да свикне и с небрежността на местните в строителството. Поръчва входната врата на къщата й да е 2 м, а те я правят 1,85 см.
Тя създава две читалища и още едно – пътуващо. Работи изцяло с дарения от свои приятели от Европа. „Доказах, че човек може да се занимава със социална дейност и благотворителност без осигурени средства от фондове“, казва тя. Набавя материали от дарения, а за строителството ангажира доброволци сред родителите. „Децата винаги са идвали на обученията и на заниманията, това за тях беше интересно, забавно и полезно. Проблемите ми бяха с „маняна“ на местните доброволци, които казваха, че ще дойдат да помогнат с домашните на децата, но не идваха, както и понякога с родителите, които невинаги бяха абсолютно ангажирани с дейностите“, казва Мила пред „Труд“. И тъй като за тази дейност не взема и стотинка, се издържа с работа понякога за 3 месеца в чужбина, а в Перу работи като екскурзовод и учителка.
Така наречената селва или тропическа гора още от древни времена е дом на множество етнически групи, всяка от които се отличава с различна култура и език – рай за антрополога. Мила се среща с общности като мачигуенка, инамбари, есе еха, пиро, амахуака и яминахуа. Някои от тях са поддържали контакти с империята на инките, които обаче никога не успели да завладеят богатите на злато, но и много опасни амазонски територии.
В джунглата с бившия й съпруг перуанец създават и фирма за слънчеви панели. Там електричеството се осигурява от петролни генератори, замърсяващи „белите дробове на планетата“ – амазонските джунгли. Две години до връщането й в България двамата развиват много успешно бизнеса със слънчевите панели, доставящи екологично чиста енергия.
Срещата с шамана Мануел преобръща всички нейни представи за здраве, болести, лечение. Завежда своя приятелка при него да пие аяхуаска. Това е отвара от лианата аяхуаска и растението чакруна. Вари се цял ден, докато остане едно шишенце силно концентрирано лекарство. „Пиенето на аяхуаска е ритуал, изпадане в дълбок транс и пътешествие вътре в себе си. Аяхуаска е опознаването на причините и следствията на дадени болести, проблем или събития. Шаманът е пазителят на духа ти, който изгонва лошите духове. Песента му носи позитивни мисли и медитация, в която човек трябва да се задълбочи и да опознае силите си“, обяснява Мила.
Тя си спомня първия си шамански ритуал с аяхуаска.
Тогава е пред раздяла с приятеля си и е объркана. „След като повърнах обилно всичко изпито, както си му е редът, започнах да „виждам“ – разказва Мила. – Преминах през страданието си на бързи обороти, плаках като малко дете, страдах всеки път, когато исках приятелят ми да бъде това, което на мен ми харесва, а реалността не съответстваше на желанието ми. Освободих се за секунди от цялата мрежа от емоции, неконтролирани импулси и мисли. Пред мен започнаха да се появяват всички възможни цветове на Амазония, влязох в един изключително омайващ и ефирен свят. Летяха пеперуди с неописуеми шарки. Появи се огромна златистозелена змия…
… Усещането ми беше на възторг и преклонение пред силата и в мен се вля чувство на спокойствие и енергия. Змията се извиваше пред мен и в един момент сложи огромната си глава върху моята, сякаш ми каза: „Вече аз ще съм втората ти глава и ще те науча да се пазиш“. Тогава разбрах, че всеки е шаман за самия себе си. Дъхът на огромната боа дойде да ми каже, че аз сама трябва да се боря с лошите енергии“, споделя Мила.
„Това беше като връщане назад в миналото, пренареждане на матрицата, работа със заучени модели и травми, които преработваме в много по-бърз вариант, отколкото с психоанализата. Имаме уникалната възможност да пренаредим някои травми, да ги отработим и да се свържем с източника. Може да го наречем Бог, или изворът на живота. Просто да имаме контакт с тази космическа енергия, която е свързана с космическата любов…“
Мила се е срещала с доста шамани и даже е учила с двама от тях – дон Мануел и дон Игнасио. Дълго време е работила с тях и с тяхната медицина, също наречена аяхуаска. Изучава и лечебните свойства на растенията от Амазонската джунгла. „Тези знания са безценни“, казва днес Мила.
Тя се връща в България през 2019 г. „Много силно почувствах повика на моя корен“, признава дамата. Освен това в тихата хармония на Мадре де Диос нахлуват наемни убийци от съседна Колумбия. Зачестяват грабежите и стрелбите и тя, шокирана, взема окончателното решение да се върне.
В България Мила започва да изучава лечебните свойства на българските билки. Като по-млада е страдала от различни гинекологични проблеми, които е излекувала в Амазонската джунгла. Затова се посвещава на лечението на женските болести с традиционна медицина, с практики и методи, които събира от различни племена и култури. Създател е и на инициатива за натурална гинекология и менструална осъзнатост „Нежно биле“. На женското тяло и здраве е посветена и докторантурата й по етнология, над която работи в Института по фолклористика към БАН.
Не й липсва Амазония. След проливните тропически дъждове, калта, мизерията, болезнено хапещите огромни комари, изобилието от насекоми, влечуги и всякакви други животни в Амазонската джунгла Мила отново се радва на четирите сезона в родината си и на красотата на природата. Тук е срещнала и мъжа, когото цял живот е търсила.
