Влюбена във Вършец

Любов от пръв поглед. Любов от първо идване. Има малко места, от които не искам да си тръгвам – Вършец е едно от тях.

Преди около седем години, когато планувахме сватбеното си пътешествие с моя мъж и избирахме къде точно да отидем, аз настоявах да е някое световно място на любовта – Венеция, Париж, а той се пошегува:

„Абе, булка, зарежи ги тези места, дай да те водя на Вършец.“ И оттогава това си остана голям майтап между нас. Все се шегувахме, че трябва да отидем на Вършец. Сватбеното ни пътешествие беше в Италия. Наехме си кола и обиколихме над 9 града. Беше епично пътешествие, за което дори си водех пътешественически дневник, в пригоден тефтер, който бях пропуснала да дам на гостите на сватбата, че да ни пожелават разни там пожелания за щастлив брачен живот. Както и да е, свърши ми добра работа този тефтер за бордови дневник в колата. Разказът за сватбеното пътешествие завършваше с думите:

„Видяхте вече целия свят. Време ви е за Вършец“.

Този дневник винаги ме усмихва, когато ми изпадне на главата от някой прашен ъгъл на гардероба ми, в който вместо дрехи по горните рафтове се помещават куп спомени, книги, материали за рисуване. Вие познавате ли човек, който в гардероба си има шлакметал, позлата, ахатов камък, глина, миксион, безброй четки, бои, дори няколко тома на Казандзакис и бордови дневник на сватбено пътешествие? Не. Е, вече познавате.

Във Вършец отидохме през пролетта. Майските празници. Имахме вече дете и тя беше към двегодишна, когато решихме да изпълним заканата си, че и там трябва да цъфнем някой ден. Първото, което ме порази, а сигурно и всеки друг, който идва за пръв път тук, беше главната улица – алеята с чинарите. Два километра пешеходна улица с дървета над 100 години. Два километра за хората! Невероятна красота. Особено, когато е пролет. Огромни клони преплетени над главата ти, образуващи зашеметяваща жива арка. Хората се разхождат усмихнати, без автомобили и шум. Не бързат за никъде, а се наслаждават на дърветата, старите вили по главната, дворчетата с цветя и множеството градини и паркчета.

Дете кара тротинетка без винетка, баба потичва след внуче с куче, мама с количка завива в чувалче своята дъщеричка, старец на лечение седнал в беседка с плетена жилетка. Млади, стари от всяка възраст и занятие се включват в ритмичния пулс на тази улица.

Вършец е зелен, лечебен, тайнствен и нямам търпение да го обиколим нашир и надлъж. Да се запознаем с него и да отнесем нещо от него с нас завинаги. Тук дойдохме не само заради обещанието, което си бяхме дали, а и защото имах здравословни проблеми с гърба. Бях решила да се лекувам и церя с минерална вода. А минерална вода тук е в изобилие. Има множество хотели с минерална вода и обществена баня с минерален басейн. Напълно ремонтирана и работеща обществена баня с достъп за граждани! Това го няма никъде в България и дори не го знаех, а го разбрах на място. Първата ми задача, след като се настанихме в хотела, беше да телефонирам на масажистите и да си запазя часове за масажи. За радост работеха всеки ден и имаше свободни часове още същия ден. Условията в хотела бяха идеални. Имаше даже детски кът. Програма за по-големите деца и куклен театър. Бяха помислили за всичко. Като цяло забелязах, не само в хотела, но и в самия град, че семействата са добре дошли. Да са знае, че Вършец е приветлив към семействата с деца (както някой се изразяват с купешките думи „фемили френдли“).

Как е започнало всичко? Как Вършец става балнеолечебницата на България?

И защо във Вършец дори росата лекува?

Градът е възникнал около минералните извори и неговата история е свързана с тях. Първите исторически записи за мястото са от VI век, във византийски хроники. Там наричат града „Медека“ (от „медикус“, озн. лечебен). Това е единственото място в Римската империя с подобно наименование. Друга интересна находка е една колона, на която се разказва за раните на един римски войник, който се е излекувал с топлата вода. Древното име „врещец“ пък означава „топла, вряла вода“, което най-близо се доближава до названието на града в наши дни. При строежа на баните са намерени останки от римски терми – плочки от настилка на басейн, тръби, обгорени колони от основи на сграда. С други думи, около тези извори, с векове назад е имало минерални бани. И дано все така да е! Намерени са и множество монети с бога лечител – Асклепий и други ценни находки.

Основен принос за превръщането на Вършец в балнеоложки център има доктор Дамян Иванов.

Той е роден в село Балювица (Берковско) на 14 юли 1874 г. Учи в Берковица и София. По-късно заминава да следва медицина в Грац, Австрия. След завръщането си работи като военен лекар във Видин. В едни момент здравето му се влошава и това е главният фактор да търси възможност за лечение и работа във Вършец. През 1910 г. е назначен за директор на първата минерална баня във Вършец. Премества се да живее тук заедно със съпругата си – австрийската аристократка Вилхелмина Верховецка (Мина). Водата му помага да се излекува напълно и следващата му задача била да превърне Вършец във всеизвестен курорт. Имал е невероятен нюх и умения като ръководител на банята и по благоустройството на града. Приносът му за града може да се види и днес. Той създава втория по големина парк в България (след Борисовата градина в София), както и изграждането на градината около сградата на Банята. И прави това със спонсори и собствени средства, без държавата да участва с финансиране. Упражнява надзор по новите хотели, които се градят по това време, когато е директор на Банята. Насърчава хората в различни инициативи за подобряване на града. По негова идея във Вършец е построено първото казино в България, в което cа отcядали цар Борис, брат му принц Кирил, Иван Вазов, Дора Габе, Йосиф Петров и др. В казиното се организира и първият конкурс за красота. Има запазени фотографии от тогава. Сградата на казиното е изградена през 1920 г. и е умалено копие на сградата на казиното в град Баден-Баден. Д-р Иванов е виждал във Вършец потенциал да бъде новият Баден-Баден и е вложил всичките си сили да популяризира курорта в страната и чужбина.

За лечението на болните се грижел изключително всеотдайно, проследявал е и лечебното влияние на водата при всеки различен случай. Докторът спасява града с навремени действия, когато има епидемия от холера. Той е един от създателите на курортното дело в страната. Съзрял е, че страната има пълният потенциал да стане курортна държава. Благодарните въречешани са издигнали негов паметник пред баните във Вършец. Неговото име и дело трябва да се помни, защото се оказва, че дори един човек може да промени напълно облика на едно място, стига да има благородни цели и да го прави за добруването на всички. Завършвам картината за живота му с неговите думи, които макар и на век, още въздействат и са актуални:

„Бъди философ в живота: не се тревожи от дребните дрязги. Отърсвай грижата от себе си, както патицата отърсва водата. Бъди весел и засмян, нищо не вреди толкова на здравето, както грижата и скръбта!“

„Всяка работа, която предприемеш, измервай я с оглед на здравето си, защото най-голяма глупост е да пожертваш здравето си било за богатство и за служби, камо ли заради други удоволствия и придобивки“.

„Грижи се за добър сън. Сънят е потребен за здравето, както курдисването за вървежа на часовника. Рано лягай, рано ставай!”.

Разхождаме се в горския парк на Вършец. 800 декара залесена гора. Вторият изкуствено залесен парк, като вече споменах, в страната. С алеи и различни дървесни видове. Някои от тях специално донесени до тук, а други характерни за района. Преминаваме по моста на реката. Избираме най-дългата пътека, която води до местността „Райски кът“. Тя представлява кътче с водопад в гората. Детето направо не тича, а лети към „Иванчова поляна“. Натъкваме се на красива беседка и амфитеатър. Детето изпява песен от сцената, превърта се около оста си многократно и продължаваме нашата разходка. След около 20 минути стигаме до първата точка за почивка – Иванчова поляна. Идеално окосената трева ни изкушава да походим по нея боси. Събуваме грижите си и се наслаждаваме на мига. С детето си правим слънчеви бани. Таткото изненадва с умения. Тичаме по поляната, гоним се, търкаляме се. Вдишваме момента и искаме да го запомним. Гледам гората, небето и пътеката към „Рай“. Установявам, че съм влюбена. Напълно, безвъзвратно и от пръв поглед. Влюбена съм във Вършец. Влюбена съм в този миг, в тази поляна, във всичко наоколо.

Вършец, драги читателю, е идеално място за сватбено пътешествие, за годишнина, за златна сватба, за всеки празник на любовта! Идеално е за семеен и лечебен туризъм. Понякога си мисля, че ще остана в някое такова място и няма изобщо да се върна. И не знам защо хората са скептични за това място и да речем, то не е по-популярно от Велинград или Девин. Дори аз тръгнах с една предубеденост от София, а се оказва, че това място ми разби на пух и прах всичките представи и нагласи. Човек не трябва да е затворник на точно такива представи. Трябва първо да види с очите и сърцето си, а после да раздава присъди.

Продължаваме към местността „Райски кът“.

„Райски кът“ е водопад, който се намира на река „Бащица“ и представлява двустепенна водна каскада. На самото място има изградени беседки, пейки, мостчета, които са предназначени за почивка на туристите. Има също кът за децата с баланс люлка и други две люлки, които са изградени с дървен материал, за да се сливат с природата. В гората беше прохладно и реката беше доста пълноводна през пролетта. На нас мястото ни хареса и тук си направихме импровизиран пикник с каквото имахме в раницата. По пътя срещнахме и едно семейство с две деца, с които се сприятелихме още в хотела, тъй като децата си играеха заедно и се харесаха. Те се отказаха от разходка до водопада и се врънаха обратно. Пътят от „Иванчова поляна“ до водопада не е дълъг, но на връщане детето искаше да бъде носено, за което използвахме за последен път кенгуру, защото беше доста пораснала вече. На връщане си направихме една почивка пред минералните бани. Успяхме да ги разгледаме, а детето много хареса градината с цветя пред тях. Аз разпитах персоналът на банята, защото видях, че вратите са отворени. Те ми обясниха, че банята е действаща. Посещавана е от хора от цялата страна. Съвсем скоро са я ремонтирали и пуснали в експлоатация. Водата се подменя ежедневно с нова. Мъжете и жените трябва да идват в различни часове. Снимах по-късно условията за ползване и какви болести лекува водата. Тогава и видях паметника на доктор Дамян Иванов. Още не знаех приносът му за града, но ми се стори като важен паметник, щом е томно пред баните. Със съпруга си говорихме, че дори да нямаш средства да отседнеш в хотел с басейн, то може да си вземеш квартира и да се възползваш от обществената баня или да ходиш на басейн с вход по хотелите, където допускат не само гости на хотела. Входът на банята беше около 5 лв., което не е висока цена за минерален басейн. На връщане минахме през „Слънчевата градина“. Тя е направена между главната улица и баните. Инициативата за създаването ѝ пак е на д-р Иванов. В момента там има много хубави детски площадки, фитнес на открито, пейки, цветя и като цяло е доста облагороден и поддържана градинка. На тези площадки прекарахме доста време през следващите три дни. Трябва да ви кажа, че в нашия квартал няма толкова хубави съоръжения за децата. Но във Вършец детето се чувстваше като кралица. Навсякъде детски атракционни и повечето свободни. В общи линии – игра на воля, а ние – родител 1 и родител 2, се сменяхме да я пазим. Един оставаше при детето, а другият обикаляше център, магазини, Главната. Имаше какво да се види и бяхме нетърпеливи.

Когато съм в някой град много обичам да общувам с местните. Не всеки път се получава. Понякога срещам хора, на които им се говори и са дружелюбни – овчар край пътя, баба на някоя пейка, хазяйка в къщата за гости, масажистка в хотела, а понякога са в лошо настроение и не им се говори изобщо. Интересни са ми тези местни хора и по-точно: как живеят, какъв е пулсът на града, какви са мечтите и премеждията им. Най-любимите са ми тези, които са родом от дадено място, защото има какво да разкажат. Понаучавам някоя нова дума на диалект, чудя се за нейния произход и етимология, научавам някоя легенда или действителна случка. Попивам като гъба духа на мястото и фолклора, нравите, порядките, болките и радостите. С други думи „опитомявам“ мястото. В един момент започва да ми става близко и разбираемо. Не знам как ще ви се стори това, но доста мъдрости, че и истории съм научила по този начин. Някои са тривиални, други смешни, повечето са забравени отдавана, но има и такива, които винаги ще помня. Няма да ми стигне времето да ви разказвам надълго и нашироко за тях. Споделям го, защото може някой ден да ви се прииска да седнете на една пейка и да заговорите някоя непозната баба. Е, така, да спре малко времето. Пък кой знае, може и да се окаже добра среща.

Моята неочаквана среща във Вършец беше с една масажистка. В хотела, в който бяхме отседнали предлагаха всякакви СПА услуги, в това число и масажи. Възползвах се, както ви казах още в началото от тази възможност. Отварям една голяма скоба, за да ви разкажа защо имам проблеми с гърба. Те възникнаха след бременността. Драги читатели, майки и бащи, трябва да знаете, че едно износване на дете си е бреме и то винаги натоварва организма. Някой ще имат здравословен проблем със зъби, други с гръб, трети с крака – на кой каквото му се падне от баницата с късмети. Някъде един-два месеца след раждането на детето имах някакви болки в гърба, които дълго време неглижирах. След като детето стана на около година и от постоянното носене на ръце, тичане след прохождащо дете и навеждане, но най-вече от вдигането – нещата много се влошиха. Толкова, че ходех на рехабилитация при един доцент, който горкичкият всяка зима ми помагаше, когато нещата съвсем излязаха извън контрол. Като цяло тези ми болки няма да се оправят и единственият ми шанс за подобрение на положението е ежедневни лечебни упражнения, профилактични масажи и нагревки. Трябва да ви кажа, че моят опит ме научи, че детето проходи ли – не трябва вече да се носи на ръце. Дори на здрав гръб тези 10-15 кг. са много, а ако имаш предразположеност със сигурност не е препоръчително. То такива болести възникват и като работиш седнал. Така че всички пред компютрите, правете си почивки! Раздвижвайте се. Човекът не е създаден да прекарва по 8 часа в това положение. Нашите тела са за движение. Движете се колкото можете повече. И да се върнем на срещата ми в хотела.

Отивам аз на масаж, обаче съм си избрала да не казвам какво ми е. Защото да ви кажа – ако масажистът е добър, той само като ви опипа и ще каже къде е стегнато, къде е проблемно. Попадала съм на много бездарни „масажисти“, които все едно месят козунак. Още помня една в Пловдив, която ме меси като мекица, ама хич не можеше горкото моме. Случаят с настоящата не беше такъв. Тя беше възрастна, после се оказа и че дори е след пенсия, но беше изключително читава рехабилитаторка. Веднага ми определи какво ми е. Още в началото на масажа усетих, че умее лечебния масаж и го прави доста успешно. В живота си съм попадала точно на трима такива масажисти, които знаеха какво правят. За успешния масаж, драги читателю, изобщо не е необходим силен натиск или па лакти, където някъде те затискат все едно си в кеч предаване. Успешният масаж трябва да е приятен и в същото време да усещаш как на болните места човекът се опитва да облекчи мускулите и да раздвижи мястото. Заговорихме се с жената. Първоначално вяло за разните мои тегоби с гърба. Споделих ѝ какво ми е как се лекувам. Тя ме изслуша от начало докрай. После ми каза с какво още мога да подобря лечението си като витамини и минерали. След това разговорът тръгна в насока за Вършец. Тя се оказа, че е родом и цял живот е живяла тук. Работила е в санаториумите, в банята, а сега по хотелите. Каза, че Вършец е много хубаво място, но страда от обезлюдаване. Дори нейните две дъщери не живеят тук, а са в по-големи градове. Имат проблеми и с малцинствата в града , защото и тук като навсякъде по цяла България имат нещо като гето на края на града. През последните 30 години са имали проблем и с минералната баня. С демокрацията я затворили и това е повлияло доста катастрофално на града. Самата тя е била съкратена от банята, а лечебният туризъм е минал на заден план. Много трудно са оцелели и сега е щастлива, че най-после отново банята е ремонтирана, защото е било грехота минералната вода да се излива в реката. Буквално ми каза къде да отида да и видя едни тръби до реката. Когато банята не е работила, са я зауствали в реката и там 30 години се е леела лечебната вода. Истинско кощунство! Разказа ми и други исторически факти за града, за казиното, което се чудех точно какво е точно, защото веднага го забелязах като сграда. Мислех, че е старата баня, а се оказа казино. За самия град разказа, че ѝ харесва чистият въздух и водата и че не си представя да живее другаде, въпреки всичките трудности, които е преживяла. Сподели ми и други твърде лични неща, които не са за широка аудитория. Но се радвам, че я срещнах. Защото от водата в басейна и от нейните масажи си тръгнах от Вършец без болка. Прави са хората, че тук и росата лекува!

През втория ден във Вършец отидохме на една дълга обиколка в околността. За нея ще ви разкажа в част втора на „Влюбена във Вършец 2“.

На третия ден от нашата почивка се насочихме към дългия крайречен парк. Той се намира след баните. Пак посоката е като за „Иванчова поляна“, но се спускаш на разходка до поречието на самата река. Както вече разбрахте – това е изкуствено залесен парк, повече от 800 декара! Тук се натъкнахме на множество спортни съоръжения, които са нови и могат да се ползват напълно безплатно – тенис кортове, баскетболно игрище, детска площадка, въжена детска площадка, само футболното игрище беше заградено с мрежа и треньор, който чакаше деца за тренировка. След около 30 минути разглеждане стигнахме до „Римките стълби“. Те са си забележителност. Първоначално не ги открихме, но после ги видяхме. Интересна находка за почитателите на историята. Виждала съм дори виедо клипове заснето на тези стълби в ютуб. Разбира се, не успяхме да видим всичко. Доколкото разбрах от табелките, освен „Иванчова поляна“, има още едно такова място за отдих, което се казва „ Маринкина поляна“, което е също в парка.

Честно казано не ми се връщаше от Вършец. Но всяко пътуване има своя край. Мечтая си пак да отидем във Вършец и пак да е пролет. Да се разходим и да полекуваме телата и душите си. С ръка на сърцето ви казвам, че съм влюбена във Вършец. Надявам се, че след моя разказ и други хора ще му дадат шанс и ще го посетят или поне ще научат за него, защото място наистина си заслужава. Отделете му една почивка, отделете му един уикенд и ще видите, че той ще ви плени от пръв поглед и от първо идване и ще остане в сърцата ви.

А на мъжа ми ще кажа: „П. Т., д., благодаря, че ме доведе във Вършец! Беше наистина красиво преживяване!“

Разказ на Венета Танкова