През м. октомври 2020 г. на многослойния археологически обект "Калето" в гр. Мездра се проведоха теренни археологически проучвания на античния и на праисторическите пластове на обекта. По време на разкопките бяха намерени общо 171 находки - 103 в праисторическия и 68 в античния пласт на обекта.
Сред най-ценните от тях са изящна костена шпатула, ажурна бронзова фибула със стилизирано изображение на кон, сребърна лъжичка, добре запазен архитектурен детайл от каменен капител с орнаменти и изображение на човешко лице, два накрайника от кост - фрагменти от дръжка на меч, две великолепни костени висулки от огърлица, пластина от обсидиан, двоен каменен чук (скиптър) и около 40 сребърни и бронзови римски монети - антониниани и денарии, датирани от III в., за които се предполага, че са сечени в Улпия Пауталия (дн. Кюстендил).
Междувременно резултатите от радиовъглероден анализ, извършен в лабораторията на Университета в Глазгоу, Шотландия (SUERC Radiocarbon Laboratory), на три проби от животински кости, намерени на "Калето", за датиране на праисторическите пластове на обекта, доказват по безспорен начин, че къснохалколитното селище на скалния рид е съществувало през последните три столетия от петото хилядолетие пр. Хр. (4320-4050 г. пр. н. е.).
Резултатите от 15-ия проучвателен сезон на "Калето" бяха представени в началото на м. февруари 2021 г. от ръководителя на експедицията, археолога Георги Ганецовски по време на XXXII-те традиционни зимни четения на Регионален исторически музей - Враца. Той изнесе доклад на тема "Редовни археологически проучвания на праисторическите обекти Оходен-Валога и Мездра-Калето през 2020 г. - нови открития и находки". Предлагаме ви тази част от него, която се отнася за разкопките на "Калето" в гр. Мездра.
***
Редовно археологическо проучване на античен и праисторически пласт на многослоен обект "Калето" в гр. Мездра през 2020 г.
Археологическият обект "Калето" се намира в югозападната част на гр. Мездра, върху скалисто плато на левия бряг на река Искър. В него са регистрирани шест археологически периода: българско средновековие (IX-XIV в.), ранновизантийски период (V-VI в.), римски период (I-IV в.), ранножелязна епоха (VI-V в. пр. Хр. ), протобронзов период - финален халколит (средата на IV хил. пр. Хр.), късен халколит (края на V хил. пр. Хр.). През всички епохи местността е имала стратегическо значение заради кръстопътното си разположение и естествена укрепеност на скалистия рид.
Проучвания
Обектът е изследван през периода 1974-1990 г. Констатирано е, че на „Калето“ съществува укрепено селище от края на каменно-медната епоха, но проучването му е останало извън интересите на изследователите. Системните разкопки са преустановени през 1990 г.
През 2003-2015 г. са проучени източната и централна части на обекта. Установени са два културни пласта от късния халколит, с жилища, добре запазени пещи, останки от тъкачен стан и битови ями. В североизточната част на селището са открити останки от дървено-землено заграждение. Установени са нарушения на структури (ями и жилища) от ранножелязната епоха. През 2008 г. е открито къснохалколитно светилище с депонирани в него две глави на турове и каменна букрания.
През 2012-2015 г. са открити останки от къснохалколитна работилница за изделия от кост и са проучени останките от опожарена сграда с пещ, принадлежаща към финалния халколит. Това е първата за района добре запазена структура от този период.
Основна цел е да се добие изчерпателна научна информация на най-ранните етапи от заселване на скалния рид през късния и финалния халколит.
Археологическите проучвания на античните и праисторическите пластове в централната и западна части на обекта са финализирани през 2012 г., а каменните стени от ранновизантийската и римската епохи са консервирани и експонирани, превърнати в Археологически комплекс "Калето".
Според изследванията от предходните години, са регистрирани два културни пласта, принадлежащи към късния халколит, като горният е частично разрушен от ерозията и от по-късни градежи. В по-добре запазения пласт 1, който е и най-ранният културен пласт на обекта, са открити останки от опожарени жилища, със сравнително добре запазени пещи, както и няколко битови и строителни ями. Установено е, че на някои места къснохалколитните пластове са нарушени от структури, изградени през ранножелязната епоха или са разбъркани от ерозия.
От 2013 г. изследванията са съсредоточени в западната част на скалния рид - сектор III, ограничен от късноантично каменно укрепление. Освен двата къснохалколитни пласта, тук са регистрирани съоръжения от ранножелязната епоха и пласт от финалния халколит, с - на места - добре запазени опалени останки от опожарени жилища с пещи, ями и хромелни съоръжения "in situ".
През 2008 г. е открита обредна структура, наречена "Светилище на Тура", която е без аналог в Европа.
Анализът на намерените изделия от камък, кремък, кост, керамика и мед дава важна информация за функционирането на тясно специализирани занаятчийски работилници през късния халколит.
***
През м. октомври 2020 г. е проведен петнадесетият проучвателен сезон на многослоен обект "Калето" в гр. Мездра върху площ от 40 кв. м. Средствата за проучванията са осигурени от Министерство на културата по целевата Програма за финансиране на теренни археологически проучвания и теренна консервация 2020 г.
Екипът е в състав: Георги Ганецовски (РИМ - Враца) - ръководител, доц. Сергей Торбатов (НАИМ-БАН) - съръководител на експедицията, д-р Вивиана Митева и Десислава Иванова, студент в СУ „Св. Климент Охридски”. В проучванията са ангажирани 6 работници от Враца и от село Оходен, както и експерти.
Основна цел на експедицията е прецизиране на хронологията и стратиграфията на къснохалколитното селище Мездра - Калето. Определяне хронологическата позиция на обекта в контекста на финала на култура Криводол - Сълкуца и на съответния етап от финалния халколит (култура Галатин).
От 4 до 8 октомври 2020 г. под ръководството на доц. Торбатов са проучени пластовете от античната епоха в участък от територията на обекта, разположен в югозападната му част. Проучената площ възлиза на около 25 кв. м. В хода на разкопките през втората половина на 80-те години на ХХ в. тук са били частично изчерпани културните напластявания до ниво, хронологически съответстващо на началото/ първата половина на ІV в. сл. Хр. Установени са останки от две архитектурни структури, разположени в суперпозиция. Точната им датировка не може да бъде определена, тъй като съответстващият им археологически контекст не е наличен. Сигурно е установено, че по-ранната от архитектурните структури е вкопана в пласт, свързан с функционирането на езическото светилище, поне през първия период от неговото съществуване, обхващащ първата половина/ средата на ІІІ в. сл. Хр.
В проученото пространство на изток от структурата бяха регистрирани няколко последователни жертвоприношения, извършени според присъщите за светилището ритуали, установени през предходните археологически кампании. Придобит е многоброен и разнообразен подемен материал, чиято датировка е в рамките на ІІІ в. По-късната регистрирана структура, която възсяда и частично преизползва останките от по-ранната, с голяма увереност следва да бъде отнесена към периода на късната античност и по-конкретно - към първата половина на VІ в. Открити са 39 сребърни и бронзови монети от III век - антониниани и денарии.
От 9 до 28 октомври 2020 г. под ръководството на Георги Ганецовски (РИМ - Враца) са реализирани проучвания на праисторическите пластове, след изчерпване на по-късните културни отложения.
Обстоятелството, че "Калето" представлява многослоен обект, определя сондажният характер на археологическите проучвания на праисторическите пластове, в участъците, където разположените във височина структури от по-късните периоди - римската, късноантичната и ранновизантийската епохи, го позволяват, без да бъдат засегнати каменните градежи. Границите и размерите на сондажите се определят от съществуващите на терена, частично консервирани късноантични каменни стени.
Според приетата при изследванията на праисторическите културни отложения номерация, са разкопани два сондажа: сондаж III/21 (който съответства на сектор „Е“, според обозначението на доц. Торбатов) и сондаж III/22 (отговарящ на сектор „D“).
В сондаж III/21 са проучени останките от дървено-кирпичени опожарени структури, датиращи според керамичния материал към финалния халколит и към късната каменно-медна епоха, като е достигната скалната основа на рида. Под керемидено-опалените мазилки е разчистено подово ниво с бежово-жълт цвят. В деструкциите над него са открити многобройни керамични фрагменти от късната каменно-медна епоха, животински кости (говедо, птици, прасе и елен); каменни чукала и подложки; специализирани кремъчни артефакти (пластини и стъргалки); медно острие и костени шила. Данните показват, че е проучена част от опожарена постройка с конкретни занаятчийски функции.
В сондаж III/22 са проучени два културни пласта. Горният пласт е маркиран от големи камъни и останките от опожарена дървено-кирпичена структура, датираща според намерения керамичен материал към финалния халколит (протобронзов период). Открити са опалени мазилки със загладена страна; характерна за периода керамика, наситена със счукани мидени черупки и специфичен орнамент; животински кости и недовършен двоен каменен чук-скиптър.
В южната част на сондажа е установено правоъгълно нарушение със съвременен характер и дълбочина на вкопаването около 60 см. То прерязва замазките на пещ от периода на финалния халколит. На дъното му е разчистено струпване на големи камъни. В дълбочина се попадна на яма, съдържаща пепел и фрагменти от счупен на място голям керамичен съд, вероятно хранилище. Анализът на керамичните фрагменти показва, че ямата принадлежи към ранножелязната епоха и нарушава културните отложения от късния халколит.
Долният пласт е представен от опалените до керемидено останки от масивна дървено-кирпичена структура, датираща към късния халколит, която, според контролния разрез в сондажа, изглежда е била двуетажна. Общата дебелина на опалените деструкции е 0,6 м. Сред опожарените останки са открити големи количества натрошени керамични съдове, включително миниатюрни съдчета и фрагменти с цветно-рисувана украса; животински кости; рог на елен; специализирани кремъчни артефакти (пластини и стъргалки), счупени антропоморфни фигурки и накити от кост.
Данните от намерените къснохалколитни находки показват, че двете опожарени структури от късния халколит в сондажи III/21 и III/22 са синхронни и маркират, според откритите находки, работилници за обработка на животински кожи. Открити са 35 кремъчни стъргалки и 6 костени шила.
Керамиката от финалния халколит
От извадените сигнификативни керамични фрагменти от тънкостенната керамика позволяват да отделим две технологични групи: кафява до тъмнокафява или светлокафява керамика. Глината е наситена с неорганичен опоснител, основно едри песъчинки, шамот и множество дребни песъчинки или съдържа органични примеси (счукани мидени черупки), личащи по повърхността на стените.
Регистрирани са фрагменти от полусферични паници; отворени гърнета с есовидна профилация и излизащи на устието дръжки; чаши с есовидна профилация, снабдени с големи, излизащи на устието дръжкии); гърне (тип „млечник“) с голям, сферичен търбух и малки, вертикални дръжки, поставени между устието и раменете). Срещат се и грубо оформени, малки, вертикално поставени дръжки. Хронологически определящи са дръжка тип „шайбен-хенкел” и плитко врязан (щампован) орнамент, инкрустиран с бяла материя, в някои случаи покриващ големи полета от външната повърхност. Срещат се релефни хоризонтални или вертикални ленти.
Представената керамика принадлежи към керамичния комплекс на култура Галатин.
Къснохалколитната керамика е идентична с тази от откритите къснохалколитни керамични комплекси през предходните години. Тя се открива в двата сондажа и принадлежи към керамичния комплекс от последната фаза на късния халколит, представящ финала на култура Криводол - Сълкуца - Бубани. Регистрирани са характерните за керамичния комплекс форми, дръжки и дъна на съдовете. Особено впечатление правят фрагменти с рисувана украса (червена и бежова боя), както и фрагменти с богата графитна украса.
Особен интерес предизвикват рисуваните с цветни бои керамични фрагменти и част от керамична пота за топене на метал (мед) с пръски от медни окиси върху нея. Вероятно е открита втора металургична работилница на "Калето". Първата е регистрирана с откритата пещ, керамична пота и медни находки около нея в източната част на обекта (сектор 2) през 2004-2005 г. Изглежда, че на "Калето" през късната каменно-медна епоха е функционирал металургичен център за производство и преработка на изделия от най-ранния добиван метал - мед.
През 2020 г. е извършен радиовъглероден анализ на три проби от животински кости в лабораторията на Университета в Глазгоу, Шотландия, за датиране на праисторическите пластове. Получените резултати дават представа, че къснохалколитното селище на скалния рид "Калето" в гр. Мездра е съществувало през последните три столетия от петото хилядолетие пр. Хр. (4320-4050 г. пр. н. е.).
Георги Ганецовски, директор на РИМ - Враца, снимки: Павел Петров
