През 2020 г. са инвестирани над 41.5 млн. лв. в ремонта на републиканските пътища в област Враца, казва в интервю пред "Конкурент" министърът на регионалното развитие и благоустройството
Екип „Конкурент“
Министър Аврамова, в края на миналата година отчетохте ремонтирани пътища колкото две магистрали с дължината на „Тракия“ и добър напредък по големите инфраструктурни проекти. Какво ни предстои през 2021 г.?
Изминалата 2020 г. не беше лека година за никого. По всичко личи, че 2021 г. няма да е по-предвидима, заради неяснотата около развитието на пандемията в световен мащаб. Въпреки това както през изминалата, така и през настоящата година строителството на пътна инфраструктура остава наш приоритет. Никога в страната ни не се е строила толкова много пътна инфраструктура, както в момента. Аз съм убедена, че инвестициите в пътища и магистрали трябва да продължат и това е правилен подход не само, защото са важни за развитието на бизнеса и регионите. Големите инфраструктурни проекти генерират икономически растеж, осигуряват доходи и работни места на хиляди хора, което е от ключово значение в пандемията.
И през 2021 г. ще продължи изпълнението на нашите топ приоритети автомагистрала „Хемус“ и скоростния път Ботевград - Видин. Имаме добър напредък по „Хемус“ - вече започна полагането на първите асфалтови пластове по трасето от п.в. „Боаза“ до пътен възел "Дерманци", работи се и в останалите два участъка до разклона за Ловеч и Плевен, започнаха подготвителните дейности по изграждане на 84-километровото трасе до Велико Търново. Напредва строителството и в източната част на магистралата между пътните възли "Буховци" и "Белокопитово". Очаква се участъкът да бъде завършен през първото шестмесечие на 2021 г., а цялата магистрала да е готова през 2024 г., което ще преобрази много скоро цяла Северна България.
В график се движи и изпълнението на "Струма". От тунел "Железница", който е най-дългият пътен тунел, строен у нас, са вече прокопани и е направена първична облицовка на над 1800 м в тръбата за София и над 1700 м в тръбата за Кулата. Напредва строителството на виадукта преди тунел „Железница“, който се изгражда по модерна технология. Избрани са изпълнители и за другите два лота от АМ "Струма", но проектите ще стартират след изпълнение на екологичните ангажименти, поети пред Европейската комисия.
През ноември бяха пуснати предсрочно първите 17 км от АМ "Европа" от Сливница до Драгоман. Работи се усилено в участъка от Драгоман до ГКПП "Калотина", като се предвижда обектът да бъде завършен до януари 2022 г. Има изготвен технически проект и за третия участък от 16 км.
По отношение на ремонтните дейности в бюджета на МРРБ за 2021 г. са заложени близо 111 млн. лв. повече за текущ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа. Един от най-важните ремонти е този на магистрала „Тракия“ в участъка между Стара Загора и Чирпан, който е сериозно компроментиран. От него вече бяха ремонтирани 12 км, а от 2 февруари започна и ремонтът на още 16,5 км между п.в. „Плодовитово“ и п.в. „Чирпан-Изток“. Работи се в двете платна едновременно, защото така изпълнението ще по-бързо и качествено, спестяват се разходи и няма да има проблеми при почистването при евентуален снеговалеж. Планираме останалите 24 км от проблемния участък да бъдат ремонтирани до Великден, за да не се пречи на трафика за празника, както и на туристическия поток през летния сезон.
Приключваме и с ремонта на дясната тръба на тунел „Витиня“ от „Хемус“. Огромна работа беше свършена в този тунел. При старта на ремонта се установиха големи кухини както между първичната и вторичната облицовки, така и между първичната облицовка и скалния масив. Днес тунелът вече отговаря на всички европейски изисквания за безопасност и гражданите могат да пътуват спокойно. Но за усилване на конструкцията бяха инжектирани 3500 куб. м специален бетонов разтвор, бяха поставени над 7000 анкера и над 33 600 кв. м хидроизолация.
Казвам всичко това, защото стана обичайна практика да се говори как добре се е строяло в миналото и колко лошо се строи по времето на ГЕРБ. А всъщност ние работим на един изключително широк фронт и правим неща, които някой е трябвало да свърши много преди нас. Но не го е направил.
Както споменахте, получавате доста критики за качеството?
Критиките са полезно нещо, когато зад тях стоят точни факти. Аз съм против да се абсолютизира, че всички строежи в България са некачествени. Когато има проблем, той си има своето име. Може да е проектант, строител или строителен надзор, който трябва да упражнява контрол на качеството на строителството. Още с встъпването ми в длъжност като министър на регионалното развитие и благоустройството заявих, че един от моите приоритети ще бъде повишаване на качеството на строителните дейности. Затова МРРБ чрез Министерски съвет предложихи и бяха приети промени в Закона за устройство на територията и в други нормативни документи. Повишихме гаранционните срокове за строителството на пътища, като за магистралите той вече не е 5, а 7 години. Прекратихме практиката избран за дадена дейност строител да може да сключи договор за строителен надзор с фирма със свързани лица. Няма възможност и лаборатория, свързана със строителя да може да бъде използвана от строителния надзор за дейности, свързани с контрола на качеството на обект, който строителя изпълнява. Разширихме кръга на участниците в строителния процес, носещи административно-накзателна отговорност при нарушения на ЗУТ, повишихме санкциите при неизпълнена качествено дейност и т.н.
Всеки може да говори преди избори всичко, но е факт, че нито едно правителство до този момент не е правил промени в ЗУТ в тази насока.
На регионално ниво се интересуваме предимно от модернизацията на Мездра – Ботевград. Какво да очакваме там?
Работата по отсечката „Мездра – Ботевград“ върви с много добри темпове. Трасето е изключително натоварено и се използва интензивно от тежкотоварния трафик, затова от първостепенно значение е бързината на работа и добрата организация. Едновременно с това, много пъти съм споменавала, че тази отсечка е една от сложните за изпълнение по високоскоростния път. Срокът за приключване на отсечката е до края на 2022 г.
От този месец ще започне работа и по останалите лотове от трасето – от Видин до пътен възел "Макреш" и от пътен възел "Макреш" до обходния път на Монтана, за които предстои издаване на разрешение за строеж. Предстои да се извърши възлагане и на последната отсечка от Враца до Монтана. Препроектирани са връзките към населените места по трасето с цел кръговите кръстовища в първоначалния проект да бъдат заменени с пътни възли, за да не се затруднява трафикът и да се гарантира пътната безопасност.
Така благодарение на голямата мобилизация в строителния процес само след няколко години Северозападът ще има своята бърза и модерна вертикална връзка, своята перла, както каза премиерът, която не само ще облекчи автомобилния трафик, но и ще подпомогне икоомическото развитие на региона.
Проблемни са и други републикански пътища в областта. В края на миналата година приключи ремонта на 3 километровата отсечка на изхода на Враца към Монтана, което е добра новина, но има и други проблемни участъци. Какви са планове за републиканската пътна мрежа в областта?
През 2020 г. са инвестирани над 41,5 млн. лв. в ремонта на републиканските пътища в област Враца. Обновени са 34 км, сред които са 3 км от първокласния път Монтана-Враца, 15 км от третокласния път Мездра-Роман в отсечките Мездра – Горна Кремена и Горна Бешовица – Роман, над 7 км от път Селановци-Кнежа и близо 9 км от път Бяла Слатина – Търнак.
С част от вложените средства е започнал ремонтът на още 20 км републикански пътища през 2020 г., като дейностите продължават и ще завършат през т. г. Това са 9 км от път Мездра-Роман в отсечката Горна Кремена – Горна Бешовица, близо 2 км от пътя Хубавене - Роман, над 6 км от пътя Враца – Челопек, 3 км от пътя Хубавене – Батулци. С осигурените през м.г. средства предстои през новия строителен сезон да стартира ремонтът и на последните необновени 2 км от пътя между Мездра и Роман в чертите на с. Горна Кремена.
През м.г. за област Враца АПИ е възложила изготвянето на проекти за ремонта на близо 18 км от пътя Козлодуй-Оряхово, 38 км от пътя Бяла Слатина-Горна Бешовица, 18 км от пътя Средни рът - Роман – Кунино, 23 км от Криводол – Фурен, 36 км от пътя Габаре – Горно Пещене. През тази година предстои да започне работа и по тези отсечки.
ВиК секторът се очертава като един от най-проблемните във вашия ресор. И в област Враца проблемите не са малко. Как ще съдейства държавата за разрешаването им?
Факт е, че ВиК мрежата в страната е силно амортизирана и в момента в отрасъла се правят сериозни инвестиции. В периода от 2014-2020 г. чрез МРРБ в отрасъла са вложени 253 млн. лв., от които 155 млн. лв. от държавния бюджет и 98 млн. лв. от държавни инвестиционни заеми. Нарастват и инвестициите на ВиК операторите, които в периода 2014-2019 г. са реализирали проекти за 543 млн. лв. А сега ще стартира и работата по проектите, финансирани от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“
Проектът на ВиК Враца по ОПОС 2014-2020 е в размер на 50 млн. лв., от които безвъзмездната финансова помощ е 36 347 361 лв., а съфинансирането от страна на дружеството 13 671 943 лв. Инвестициите ще бъдат извършени на територията на Враца, Бяла Слатина, Козлодуй и Мездра. Във Враца ще бъде реконструирана и доизградена 23 025 км водопроводна мрежа, в Мездра - 8,272 км, в Козлодуй - 12,218 км и в гр. Бяла Слатина - 10 478 км. На територията на четирите агломерации ще бъдат доизградени и близо 24 000 км канализационна мрежа. По същия проект в ПСОВ Враца ще се изгради навес върху полетата за временно съхранение на обезводнена утайка, а в ПСОВ Козлодуй за съхраняване на утайките ще се построи площадка.
Отделно чрез бюджета на МРРБ на територията на област Враца са финансирани 11 проекта за периода 2018-2020 г. Те са за изграждането на ВиК мрежата на гр. Оряхово, за участъци от водопроводната и канализационната мрежа на Бяла Слатина, за реконструкция на водопроводната мрежа на с. Челопек, община Враца и други.
Всеки един от тези проекти подобрява услугите за населението. Разбира се, нуждите са много по-големи не само на територията на област Враца, но и в цялата страна. Затова разчитаме и на „Българския ВиК холдинг“ за реализация на стратегически проекти, свързани с подобряване на възможности за питейно битово-водоснабдяване и ограничаване на негативния ефект от изменението на климата.
Добре беше посрещната новината за новата програма за саниране на жилищни сгради. Какво предстои по нея?
Отзвукът при обявяването на новата Програма за подобряване на енергийната ефективност на сградния фонд по Плана за възстановяване и устойчивост на България беше голям и позитивен, което приемам и като оценка за приключилата програма по саниране. Факт е, че тази програма подобрява реално качеството на живот, напълно безвъзмездна е и беше оценена добре, въпреки много опити да бъде компрометирана. Затова преобладаващият дял от средствата по новата програма ще е насочен към жилищния фонд. За жилищен фонд ще бъдат отделени около 1,4 млрд. лева, като до 10% от него ще бъдат са предвидени за еднофамилни жилищни сгради. Санирането на еднофамилните жилищни сгради ще се финансира за първи път по тази програма. Така ще обхванем много повече собственици на жилища. Допълнителен приоритет ще имат жилищните сгради, които са били одобрени по ОПРР 2014-2020 и по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, но не са били финансирани до момента. Програмата ще действа на територията на цялата страна.
По вторият компонент от програма ще бъдат обновени публични сгради - административни, културни, както и спортна инфраструктура. Безвъзмездната помощ за тези обектите е близо 350 млн. лв. Ще бъдат реализирани мерки за енергийна ефективност и в сгради в сферата на производството, търговията и услугите на територията на цялата страна, като предвидената стойност тук е около 280 млн. лв. Бенефициенти могат да бъдат малки, средни и големи предприятия, като по този начин ще подпомогнем и бизнеса. Програмата все още е в процес на уточнване на детайлите, като крайния срок за подаване на плановете пред ЕК е 30 април. След тази дата ще бъдат оповестени и подробностите – критерии, начин за кандидатстване и т.н.
След по-малко от два месеца предстоят парламентарни избори и то в условията на пандемия. Какви са очакванията Ви?
От гледна точка на организация, предстоящите избори ще бъдат предизвикателство, защото е важно да бъде предпазено здравето на анагжираните в самия изборен процес и да се създадат условия хората да упражнят спокойно своя вот. Нямам съмнения, че това ще бъде направено.
Притеснителни за мен са внушенията от страна на различни политици от няколко месеца за манипулиране на изборите. Насаждането на мнението, че изборите не са честни и не отразяват мнението на избирателите, освен невярно е и много опасно. Съвсем скоро имахме пример до какви опасни последици може да доведе съмнението в честността на изборите, визирам шурма над Капитолия и огромния скандал в Щатите. Няма как да бъдат манипулирани национални избори, дори да има нередности на места, е изключено да бъде подменен резултатът. Тези приказки са предварителни оправдания за нечий неуспех, но са много опасни за демокрацията и държавата. Освен това аз като областен координатор на ГЕРБ Враца правя избори отдавна и съм свидетел на опити от различни политически сили.
За мен е важна оценката, която ще получим в област Враца на съвместните усилия на ГЕРБ – държавна и местна власт – за работата ни в последните 4 години. Разбира се, очакваме да бъдат оценени усилията, както от страна на правителството за реализиране на големите инфраструктурни проекти като пътя Ботевград – Видин и магистрала Хемус, които ще спомогнат за икономическото развитие на областта, така и подкрепата за местни проекти и тяхното изпълнение. Смятам, че можем спокойно да застанем пред жителите на областта с направеното от нас.
