Фабиана Върбанова е възпитаник на средно училище "Иван Вазов" - Вършец и първокурсничка в Университета за национално и световно стопанство, специалност "Политология". Участвала е в много конкурси, в които печели първите места, най-вече със свои есета и стихотворения,
Отскоро се насочва към стила хайку, който ѝ харесва със своята краткост и дълбоко съдържание. В момента Фабиана публикува своите стихове във Фейсбук и в Инстаграм:
"Първият човек, който ме пита дали съм пробвала да пиша такива стихове, беше госпожата ми по журналистика Нели Василева. До тогава не бях пробвала, по време на извънредното положение на 1 април написах първото си стихотворение... Не ги споделях, но мои приятели ми казаха, че е добре да си направя страница и да ги публикувам, и стиховете да достигат до повече хора... Благодарение на госпожата ми по български език и литература Венета Максимова, започнах да ги публикувам. Тя ми помагаше и ми казваше, че съм най-добрата във всичко... Този стил - с няколко думи описвам всичките си чувства... Започнах да пиша заради другите, защото много хора се припознават в моите стихове и се чувстват щастливи, и това ме прави и мен щастлива. В момента другите хора са моята мотивация."
Основните теми, които вълнуват Фабиана са любовта, приятелството, смисълът на живота, добротата и човечността. Ето част от творчеството ѝ:
Побъркан свят
Избираме да говорим с хора, за които не мислим
а същевременно мислим за хора
с които отдавна не говорим.
--------------------------------------
21 век
Да бъдеш някой за някого
и той да бъде за теб
това означава
да бъдеш богат
в бедния 21 век.
---------------------------------------
Ако имам право на една суперсила
не бих си избрала да мога да се телепортирам
да чета мисли или да бъда невидима
Бих си избрала да оценявам хората навреме
когато са още тук, докато още ме обичат
защото няма по-голяма болка
от това да знаеш, че
даден човек си е заминал
без значение дали е отишъл на другия свят
или просто си е тръгнал от теб
Защото ние, хората , смятаме, че имаме цяла вечност
и отлагаме да се обичаме, отлагаме да се грижим един за друг
От несигурността си губим хората,
които са сигурни в любовта си към нас,
и си мислим, че ще дойдат други,
а други така и не идват
Защото съдбата само веднъж ти изпраща такъв човек,
а от теб зависи дали ще остане
Каква супер сила си пожела ти?
