Може би младите днес се питат какъв е този музикален инструмент. Но, ако веднъж чуят мелодия на него, изпълнена от Георги Димитров от село Лик Врачанско, ще пожелаят тя да се повтори.
Окарината е духов музикален инструмент от глина, но за съжаление вече е на изчезване. У нас е разпространен най-вече в Северозападна България. Георги Димитров или, както всички го знаят бай Георги, се е научил да свири на него като невръстно овчарче, което е пасяло овцете край родното село Типченица, Врачанско. Останал без родители много малък, има късмет да заживее при добри хора, които се грижат за него, а по-късно те му и помагат да се изучи и получи образование.
„Това бяха почтени, трудолюбиви хора – за тях бях като роден син” – с благодарност си спомня музикантът. Точно „чичко” Цветко го завежда на пазара в Мездра и му купува първата окарина. Признателният Георги не е забравил: „Полека-лека започнах да се уча да свиря, главно по слух. Като ученик в мездренската гимназия, свирех на кларинет и получих познания по нотите. От тогава се зароди у мене любовта и увлечението ми към народната музика”.
През 1950 г. завършва гимназия с пълно отличие и продължава във Военно училище във Враца. Той е блестящ курсант и стига до званието лейтенант. Започва работа в различни военни поделения. Началниците забелязват неговия талант и трудолюбие и му предлагат да продължи да учи във ВВУ – Шумен. Тук се дипломира като инженер, и в продължение на 15 години е преподавател по Теория на радиолокацията. Подготвя десетки военни инженери за ПВО. Автор е на учебник по същия предмет. По-късно е инженер-конструктор в Института по специална електроника в София. Отговаря и за ракетната техника в България. Затова пътува и посещава полигоните за борба с градушките, най-вече в северозападната част на страната ни. Където и да отиде обаче, навсякъде е уважаван и оценяван от колеги, познати и непознати хора. Пенсионира се през 1980 г.
Днес бай Георги живее в родното си село, уважаван от своите съселяни. Продължава да свири на своята любима окарина. Оказва се, че тя е не само труден, но и крехък музикален инструмент, трябва да се пази от счупване. Окаринката е неговият живот и душа. Невзрачна и малка е, но издава невероятен и красив звук. С нейната мелодия се живее по-лесно, забравят се трудностите и проблемите. Донесла е на бай Георги редица награди и популярност. Днес любителят музикант има 40 окарини, подарък от майстора бай Геро от село Терзийско, община Троян. На тях изпълнява повече от 200 народни мелодии от всички фолклорни области на България. Сред тях са: „Авлига пее в градина” на Мита Стойчева, „Чие е това момиче” на Кайчо Каменов, „Кога зашумят шумите” на Костадин Гугов. Любима обаче му си остава „Провикнал се е Никола” на Борис Машалов.
Първото голяма изява на Георги Димитров е на Третия събор на народното творчество в Копривщица през 1976 г. Тя му донася диплом и златен медал. И така „от тогава в мен се зароди едно желание да свиря и почнах полека-лека да увеличавам списъка – споделя бай Георги и с удоволствие продължава – Окарината е много труден инструмент, трябва да помня на всяка мелодия изходното положение на пръстите, и освен това, да не я изпусна, ако падне – ще стане на парчета. Имам 6 златни медала, два плакета и най-важното бях оценен от жури и съм щастлив, че може да ме видите. Това ми дава кураж да не падам духом, да не изпадам в депресия. Аз съм заобиколен с много голямо внимание, това внимание ми действа повече от лекарство. Най-любими са ми песните на Борис Машалов, любими са ми родопските, абе те са много..."
На събора в Копривщица, по случай 120 – годишнината от рождението на Гюрга Пинджурова, Георги Димитров изпълнява една от емблематичните й песни „Гугутка гука в усое”. Журито му дава висока оценка, а аплодисментите на публиката дълго не стихват.
Наградите на Георги Димитров от Националните събори в Копривщица са за особени постижения в областта на автентичния фолклор. В тях той участва последователно от 1976 г. до 2010 г. и получава пет златни медала, грамоти, плакети, диплом. Признание за него са и звукозаписите в БНР. С умиление музикантът си спомня за гостуванията си в Съветския съюз, за това как е свирил любими мелодии на политици и за това как руснаците са го нарекли „българския славей”.
Днес бай Георги е на достолепните 88 години и си е в село Лик. Неговата „окаринка” е все в ръцете му, свири с нея, защото с песни по-лесно минава денят. Той си е все така трудолюбив, скромен и честен. С добрината си и на мравята е готов път да стори. Много е живял и не малко е научил бай Георги през годините. Ето защо съветва: „За да бъде здрав човек, трябва да спазва ценностите, да не прекалява с пушене, с пиене, много е важно семейството също, атмосферата в семейството.”
Здраве и сили му дават не само медът, който е произвеждал от своите кошери цели 20 години, но и децата, приятелите, всички, които го почитат и ценят неговата божия дарба. Има възможност да живее в столицата, „но тук съм си спокоен” – казва възрастният човек и тъгува, че няма на кого да предаде своя занаят.
През месец май Георги Димитров ще навърши 89 години. Да му пожелаем здраве и всеки ден да носи тежък товара от... любовта на роднини и приятели!
Георги Петров – журналист от град Лом
