Село Горна Бешовица е разположено в живописна долина, образувана от Веслешките дялове Страна̀та и Страница. До селото тече рекичката Косматица, която е ляв приток на р. Искър. Рекичката Косматица има още две местни имена. Те са Бешовишка бара и Влашка бара. Село Горна Бешовица има и второ землище, което се врязва на северозапад между землищата на Цаконица, Кален, Тишевица, Вировско и Върбица.
Западно от селото Горна Бешовица са останките на селище от стария неолит. То беше разкрито съвсем случайно при изкопни работи за язовирната стена. Тук са намерени кремъчни и каменни оръдия на труда и глинени съдове, рисувани с многоцветна земна охра. Центърът на днешното село Горна Бешовица лежи върху културен пласт от многовековно тракийско селище. През епохата на римското владичество някои от тракийските жители на това селище са служили като наемници в римската войска. В двора на проф. Иван Фунев е открита късноантична гробница и надгробна плоча със старогръцки надпис от III в., който в превод гласи: „Аврелий Максим, син на Даезерес, още приживе, заедно със съпругата си Родопе, издигна този паметник за себе си и за своя брат Аврелий Валериан, който беше войник от Първа кохорта на бракарите и загина на война…“. Южно от селото върху височината Градището са развалините на антична крепост, която е използвана и през времето на българското средновековие.
В един османски документ от средата на XV в. е отразено, че част от селото Бешевиче - и баля (Горна Бешовица) е дял от тимар от 7 домакинства, а останалите жители на селото са войнагани и не са включени в тимара. Те са записани като войнагани в османските регистри от 1548 г., от втората половина на XVI в. и от началото на XVIII в. В документа с дата 1548 г. е записано дословно: „Бешевиче - и баля, войнук Балчин, син поп Добро…“. Това показва, че в селото още през XVI в. е имало църква и свещеник. Днешната църква на Горна Бешовица, строена през 1863 г., има оригинални каменни релефи, с които е украсена камената ѝ фасада. Интерес представляват нейният иконостас и иконите. Те са рисувани от местен самобитен майстор зограф, който се е подписал: „Пенчо Х… от с. Горна Бешовица“.
В старото землище на с. Горна Бешовица преобладават старинните имена на местностите. Тук се срещат учудващо стари имена като: Блажу̀й, Молѐй, Мѐторица, Обрещтъ̀, Прѐслопъ, Разпо̀полец, Ру̀ев дол, Саму̀ров трап, Стрѐжера, Сту̀блата и много други. Налице е старо българско население, което не е прекъсвало живота си за дълги периоди от време. И двете села Горна и Долна Бешовица са образувани преди XIV в. и с тези имена са заварени от османските нашественици.
