Нели Стоянова*
Във връзка с един конкретен повод, покрай интереса на група журналисти към изложената в РИМ – Враца сабя на Христо Ботев, като новоназначен уредник и заклет доживотен историк, си направих труда да се разровя в писаното досега по този въпрос. Нямам амбицията и смелостта да оборвам едно или друго мнение и да заклеймявам като неверни нечии твърдения, но открих несъответствия в цитираните извори и историография, които се нуждаят от доуточняване. За какво всъщност става въпрос?
Нека първо изясним въпроса какъв тип сабя е носел легендарният войвода – шашка или сабя, защото в много изследвания се слага тъждество между тези две понятия. Съгласно Уикипедия „шашката е вид хладно оръжие – сабя с дълго леко извито острие, по-късо от 1 метър. Исторически е известна преди всичко като оръжие на казаците, като и до момента е неотменна част от културата на руското казачество и елемент от старинния казашки костюм. Шашката се различава от другите саби с пълната липса на защита на ръката. Острието е дълго около 86 см. и леко извито.“ При шашката липсва предпазител за ръката, който е характерен за сабята. На такова описание не отговаря т. нар. Черепишка сабя, съхранена при обстоятелства, които ще изложим по-нататък, след разгрома на Ботевата чета в манастира „Успение на Св. Богородица“ до Черепиш. Техническите данни на тази Ботева сабя са описани от А. Катерински в книгата „Нови данни за историята на Ботевата чета“ и от краеведа Петър Петров: „Сабята на цвят е сиворъждива. По средата е инкрустиран тогавашният герб на Румъния. Украсена е откъм двата края с интересни пирографски орнаменти. Около 20 см към върха е остра и от двете страни има на дръжката железен полукръг, който към острието има тройни дъги. Заедно с дръжката е дълга 1,03 см. А само дължината на острието е 89 см. Ширината му пък е два сантиметра и половина. Сабята е била с позлатен ефес, сърмени каиши и пискюли.“ В своите свидетелства Никола Обретенов (основен източник на информация за историята на Ботевата чета) разказва за обстоятелствата след смъртта на поета: „По съвета на Перо Македонеца прибрахме всичко от Ботйова, което можеше да покаже, че е войвода, за да не се гаврят с него неприятелите. Аз взех картата от пазвата му под мундира, часовника, бинокъла, компаса и портмонето с 5 наполеона, а Апостолов взе калпака му с лъва, шашката, револвера и мундира.“ Това, че Георги Апостолов е взел оръжието на Ботев след смъртта му, се потвърждава и от Стоян Заимов. Допускам възможността тънкостите в разликата между шашка и сабя да не са били известни на съратниците на Ботев, така че засега оставям настрана тези уточнения. По отношение на хладното оръжие, което Ботев е носил по време на самопожертвувателния си поход от Козлодуй до Милин камък, податките в историческите извори са едни и същи – това е румънска офицерска сабя. В подкрепа на този факт се изказва братът на войводата – генерал Кирил Ботев. Според него оръжието било офицерско, дадено му от Иван Стоянов, запасняк от румънската армия. През 1948 г. писателят Димо Сяров, виждайки тази сабя, казва: „На нея ясно се разпознаваше румънският държавен герб. Държах в ръцете си румънска офицерска сабя“.
Колко на брой са сабите, които Христо Ботев е размахвал по пътя към саможертвата и величието? И тук историческите свидетелства се разминават, дори на моменти си противоречат. В далечната 1925 г. изследователите Беньо Цонев и Данаил Кацев – Бурски се срещат с Никола Обретенов, който дава следното сведение: „Вярното е, че Ботев е имал две сабли. Първата, която получи от Димитър Икономов – уредника на четата, заедно с бинокъл и паласка за карта, както и калпак, каквито имаше самият Икономов, имаше надпис малко по-долу от ръкохватката. Надписът беше направен от пиринч. От едната страна, лявата, името на Ботев, а от другата – датата на тръгване на четата от България. Сабята беше черкезка, съвсем нова… Доколкото си спомням, надписа прави един куюмджия в Гюргево към 11 май, името … Георги Сърмаджията от Карлово. Тази сабя Ботев преметнал през рамото си, когато да завладеем кораба „Радецки“, па я извади като даде заповедта на момчетата и с гола сабя говори с капитана на парахода. Тази сабя с надписа Ботев носи през време на похода от Козлодуй до Милин камък гонен и от турските потери“.
Кирил Ботев, братът на поета-революционер, обаче настоява в своите спомени, че Ботев се е качил на парахода „Радецки“ без сабя и че се е въоръжил с такава след слизането си на козлодуйския бряг. Друго негово свидетелство е, че на 2-3 км след Козлодуй при него дошъл четник и му казал да даде на войводата кон и сабя, защото той няма. Кирил Ботев споменава и, че Ботев бил изгубил своята сабя?! Дали е въпрос на тълкуване на неговите думи, защото и тук продължението е озадачаващо. Повечето свидетелства твърдят, че в сражението на Милин камък Ботев остава без сабя (по неясни причини) и тогава му дават „друга сабя, която той си беше понесъл от Букурещ, и която след неговата смърт е била предадена от четници в Черепишкия манастир“ (Н. Обретенов). Ако се доверим на това свидетелство, Ботев продължава пътя си към Околчица след сражението при Милин камък не с румънската офицерска сабя, а с първата – черкезката, дадена му от Димитър Икономов при тръгването на четата за България. Проследявайки тази логика, последната, използвана от Ботев сабя, с която в ръка намира смъртта си, би трябвало да е именно тази – първата, кавказката черкезка шашка.
Във врачанския регионален исторически музей, обаче, като дарение от игумена на Черепишкия манастир от 1976 г. се пази не тази, а румънската офицерска сабя, която Кирил Ботев дава на брат си след Козлодуй. Това води към два възможни варианта – или не е имало смяна на сабите при Козлодуй, или не е имало смяна на сабите на Милин камък. Ако приемем първия вариант – че Ботев е изминал разстоянието до местността Милин камък с първата си, дадена от Димитър Икономов черкезка сабя, придобива облик и смисъл идеята, че именно втората, румънска сабя, Ботев е държал в десницата си, когато пада покосен от вражеския куршум и тази сабя, по свидетелствата на Нено Нецов – Келеша, е укрита и съхранена в Черепишкия манастир след смъртта на поета-революционер. Защо тогава Никола Обретенов, който е един от най-използваните за разплитането на последните събития от живота на Ботев свидетели, разказва за времето, когато е бил околийски началник във Врачанско (1883-1884 г.), посещава манастира и игуменът му показва въпросната сабя: „Отговорих му, че тая сабя може да е на някой руски казак, но не на Ботева, защото той имаше шашка, а не сабя и всичко си остана така.“ В цитираното по-горе свидетелство на Никола Обретенов от 1925 г., обаче, той споменава, че до Милин камък Ботев носи черкезката сабя с инициалите „Хр. Б.“ от едната страна, а от другата – датата 17 май 1876. Тази сабя е сменена на Милин камък с „друга сабя, която той си беше понесъл от Букурещ“. Това е румънската офицерска сабя, с която Ботев се бие до смъртта си на 20 май 1876 г. Ако приемем тази версия, остава висящо свидетелството на Ботевия брат Кирил, който твърди, че е дал румънската офицерска сабя на Ботев 2-3 км след Козлодуй, защото е изгубил неговата или защото изобщо не е имал такава дотогава. Едната от версиите автоматично изключва другата. Коя сабя и как е изгубена след слизането на Козлодуйския бряг? Ако това е черкезката шашка, тя се появява по неведоми пътища в свидетелствата на капитан Йордан Стоянов (Комитата), който през 1900 г. при обиски в Делиормана попада на сабя с инициали „Хр. Б.“ и дата „17 май 1876 г., а неговият син Иван Стоянов я предава в 1943 г. на тогавашния Военен музей, по-късно тя се съхранява сред експонатите на Военно-историческия музей в София като „официалната сабя на Христо Ботев“. За сабя на Христо Ботев претендира и друга реликва, предадена във Военния музей през 1938 г. от баба Петра Петрова от с. Зверино. Самата дарителка посочва, че „саблята е на Хр. Ботев“. В спомените си, записани от сина й Бенко Митов през 1949 г. тя описва подробно обстоятелствата около придобиването на сабята. Накратко – след смъртта на Ботев и тя получила от негов четник сабя и поръчение да я пази, защото е на войводата.
Всеки един, замесен по някакъв начин в историческата сага с броя и автентичността на Ботевите саби, има своя разказ и аргументи в полза на своята трактовка на събитията. Редица обстоятелства, обаче, могат да подложат на съмнение някои от твърденията. По повод свидетелството на баба Петра, то среща отпор в думите на ген. Кирил Ботев, който отрича брат му да е носил такава сабя (записано в инвентарната книга на Военния музей). Свидетелствата на Нено Нецов от Призрен също имат своите опоненти. Например – в думите на Христо Филчовски от Люти брод, който свързва личността и делата на Нецов, с прозвище Келеша, с откровени лъжи и манипулация на историческите събития.
В свидетелствата на самия Никола Обретенов също има известни противоречия. В едно от тях той разказва, че лично той, заедно с Перо Македонеца и Георги Апостолов, прибират вещите на Ботев след неговата смърт – часовник, бинокъл, компас, портмоне, калпак, шашка, револвер и мундир. В друго свидетелство намесва в тези събития и Никола Войновски, като твърди, че не помни нито той, нито Войновски да са вземали сабята на Ботев. Като се има предвид, че Георги Апостолов и групата около него скоро намират смъртта си, остава да гадаем как точно Нено Нецов, по прякор „Келеша“ или „Келавия“, се е сдобил с Ботевата сабя, възможно ли е точно на него Перо Симеонов – Македонеца да е поверил бойната сабя на поет-революционер?
Има още много въпроси, които търсят своите отговори. Има още много ситуации, които търсят своето логично обяснение. Остава и въпросът – доколко всички замесени в изясняването на тези събития подхождат отговорно и добросъвестно към запазването на историческата памет в нейните точни параметри. Възможно ли е, поради забравяне и неволно пропускане на детайли, или поради стремеж за преувеличаване на собствената роля в събитията, те да достигат до нас с неясни очертания и некатегорични послания? Въпроси, които ще продължат да търсят отговори, защото ги дължим на историческата си памет и националното си достойнство.
*Нели Стоянова, уредник отдел „История на България XV – XIX век“ на РИМ – Враца
В Ботевата зала на Регионалния исторически музей във Враца е експонирана една от предполагаемите саби на Христо Ботев.
