Едно от селата с най-малко жители в община Мездра е Цаконица. Селото е разположено в района на "Веслец"- предпланина на Стара Планина, и по протежението на река Цаконска бара, която се влива в река Искър малко над град Червен бряг под името Ръчене. Истинското богатство на селото са горите. Големите масиви от бял и черен бор са засадени с труда на местното население през 60-те години на миналия век. Естествени масиви има от дъб, липа, леска, люляк. Срещат се още бук, габър, клен, круша, ясен, дрян, бяла бреза, топола, глог и др.
За паметник на културата е обявено праисторическото селище "Пещера". Местното население я наименува с простото име "Пеща". Тя е проходима и през известни периоди на последните години е служила, както за отглеждане на култивирани гъби, така и за отлежаване на бели сирена и млечни продукти. Малко са известните данни за праисторическото ѝ минало, още повече че има разклонения, които все още не са изследвани.
Праисторическо заселище от най-ранния неолит- датирано около шесто хилядолетие преди Христа, е открито при Горната пещера. Там и в местността "Буче" са намерени каменни и керамични оръдия на труда, глинени съдове и керамични върхове на стрели. Открити са 9-10 землянки и останки от гробове. В самата пещера са попадали на находки от желязната епоха.
В османски документ от 15 век е записано: "...село Пеще, с друго име Цаконица, дял от тимор, домакинства 14..."
През 14 век част от обитателите, наричани "пещене", се заселили на север в равнината и нарекли селото си Пещене.
Първата: Още през 6-и век в областта Пелопонес живеели славянски племена, назоваващи се ЦАКОНИ. През 15-ти век в Егейска Македония село Цакони Бозар имало 66 глави на домакинства, а изгореното при управлението на Али Паша село Горенци през 18-и век било заселено от жители на предишно упоменатото село. През 19-ти век в този край е имало няколко български села със сходно име: Цакони с жители 60 българи и 80 помаци; Цакон махале; Цакон чифлик.
Твърде вероятно е през многовековното турско робство прокудени българи от Егейска Македония да са потърсили убежище в непроходимите гори на Веслец и в близост до удобната за скривалище пещера и по подобие на съседите си /Върбица, Бешовица, Тишевица/ към наименованието са добавили сричката - ЦА.
Втората вероятност: През 11-12-и век печенеги, узи и кумани предприемат непрестанни нападения над Византия. Според редица изследователи, българи, които назовавали ЦАКОНИ, с привелигирован статут, охранявали на смени старопланинските крепости. Вероятно е цакони да са охранявали и цаконското "Кале", чиито обзор стига на север до река Дунав и като първи заселници са оставили своето име.
