Мъж и две жени осъдиха НАП за изтекли лични данни при хакерската атака през 2019 г. Решенията са на Административен съд - Благоевград на първа инстанция.
Първото дело бе заведено от програмиста С. И., който е родом от Благоевградско, но живее и работи в София. В исковата си молба той е настоял за 1000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Мъжът твърди, че след като е научил, че има изтекли негови данни от информационната система на НАП, се е разстроил, имал притеснения да не се злоупотреби с изтеклите му данни, да не бъдат продадени имотите му или пък да бъде изтеглен кредит от негово име.
Вследствие нерегламентиран достъп до информационните масиви на НАП на 15 юли 2019 г., неправомерно бяха разкрити и разпространени лични данни на множество физически лица, български и чужди граждани, юридически лица - над 6 000 000 субекти на данни.
С. И. проверил, че и неговите ЕГН, имена и данни от годишна данъчна декларация за 2006 г., 2017 г. и 2018 г. също са били изтекли, защото НАП не е приложила технически и организационни мерки за защита на лични данни.
Пред съда юристът на данъчните обаче твърди, че агенцията е изпълнила задължението си да защити по сигурен начин личните данни. Разкритите данни били резултат от престъпление по смисъла на НК, а не бездействие. НАП е обект на злоумишлено посегателство и не носи отговорност, защото е предприела необходимите технически и организационни мерки да гарантира поверителност, цялостност, наличност и устойчивост на системите и услугите. Нерегламентиран достъп бил осъществен до база данни на НАП, но не и до конкретни документи на граждани. Данните, обект на нерегламентиран достъп, се съдържат в софтуерни продукти, не са били разкрити в четим формат, а е необходима допълнителна обработка и специфични компютърни знания, за да бъде възстановен наборът от данни за даден данъкоплатец.
Съдът обаче е категоричен, че ако системата беше ефективно и надеждно защитена, не би се стигнало до пробива й, съответно до разкриване личните данни. Фактът, че е извършена хакерска атака, пробита е информационната система, е доказателство, че не са предприети подходящи технически и организационни мерки за защита, смятат магистратите.
На първа инстанция те уважиха молбата на С. И. и осъдиха НАП да му плати обезщетение за причинените му неимуществени вреди 1000 лева с лихвите и разноските по делото. Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд.
Другите две приключи на първа инстанция дела са от две жени, които трябва да получат 500 и 600 лв. обезщетение.
Източник: 24 часа
