Разкопките на римската вила край мездренското село Долна Кремена са започнали през 1972 г., тъй като тук е открита статуя с две лица (т.нар. Херми- от името на бог Хермес). Установява се, че става въпрос за вила от класически тип с правоъгълен план и три крила, разположени около обширен вътрешен двор с обща площ 1340 кв. м. Това е най-ранният тип вили, регистрирани в България. Вилата е проучена през 1974-1981 г. от археолога от врачанския музей Спас Машов. Тя е попадала в обработваеми земи и поради тази причина е много разрушена. Камъните са били вадени в продължение на години, а местните жители са си набавяли тухли и керемиди от тук.
Тя е разположена в близост до водоизточник, върху хълм с южно изложение. В близост има плодородни земеделски земи и голям селищен център (предполагаемият римски град под съвременна Мездра). Вероятно вилата е била разположена и на централен римски път, който е минавал покрай Мездра и се е насочвал към големия римски град Ескус (при устието на река Искър, днешното с. Гиген). За това свидетелстват два милиарни камъка (пътни знаци), единият открит при Мездра, а другият при село Боденец - само на 3 км. от вилата.
Вилата представлява правоъгълна сграда с помещения, разположени около централен вътрешен двор. От север и запад помещенията са били отворени към двора чрез покрити коридори с колонада (т. нар. портик с перистил). По време на разкопките се откриват части от архитектурната украса на колонадата, която е забележителна. Колоните са били украсени с релефни орнаменти. Запазено е едно цяло такова изображение на Афродита с делфин. Отгоре са завършвали с капители с акантови листа в коринтски стил. Между колоните вероятно са били поставени преградни плочи, тъй-като са открити фрагменти от такива, обрамчени с релефни рамки. Най-интересният елемент са откритите няколко Херми. Наименованието им произхожда от гръцката дума Ερμές и е свързана с бога на пътищата и пътниците Хермес. Двете лица на божеството сочат различните посоки и първоначално са били поставяни на кръстовищата. По-късно започват да се използват и като архитектурна украса. Така или иначе, това е още едно доказателство, че вилата е била разположена на централен римски път или в близост до него.
Според Спас Машов, порикът с перистил е водил към представителната част на вилата, разположена в централното крило. Основание за това му дава факта, че в помещение № 10 е открита малка скулптура, изобразяваща Дионис и Херакъл. Скулптурата е със забележителни художествени качества. Още по-интересна е представената сцена - Херакъл, видимо пиян, е подкрепян, за да не падне от бога на виното и забавленията Дионис. Такъв сюжет не е познат от нито един от античните паметници, открити в България. Видно е, че скулптурата е украсявала зала за пиршества и е показвала, че даже и герои като Херакъл са подвластни на виното и забавленията.
Освен представителна част, във вилата е имало и складови помещения, кухня и др., свързани с обслужването на живеещите тук римски аристократи. Открити са хромели за смилане на брашно, хавани и богат сервиз от съдове, най-интересни от които са красивите подноси с релефна украса.
В района на Северозападна България вилата при Долна Кремена е най-ранната. При разкопките са открити монети на император Каракала (211-218 г.). Това е и най-късното време, до което е просъществувала сградата, т.е. тя е била разрушена или напусната в първото десетилетие на III в. Активния период на обитаване, според Спас Машов, е втората половина на II в., което се потвърждава и от датировката на всички находки, открити на това място.
Вилата при Долна Кремена представлява забележителен паметник на художествената архитектура от римския период. За съжаление тя не е допроучена и вероятно има да предложи още много интересни находки и открития.
