Днес ви представям един от най-обичаните футболисти на Ботев от последните 40 години. Бойко Краев е труден като характер. Сигурно затова не успях да го интервюирам, за да разкаже своята гледна точка. Но дори и без крилатите му фрази, присъствието на този уникален играч на врачани от средата на 80-те години на миналия век, смятам, че това четиво се получи добро и интересно. Дължим го на издателя на вестник „Конкурент“ Димитър Николов, който продължава да ме подкрепя в усилията си да разкажа най-вълнуващите история от почти вековната история на славния Ботев /Враца/.
Рубрика на Георги Александров
По приноса си – 89 мача и 21 гола Краев се нарежда на 36-а позиция по мачове в елита за врачани. Не са много футболистите на Ботев, реализирали над 20 попадения. Той сигурно щеше да огорчи още вратари в „А“ група, но просто отборът изпада след 26 години „непрекъснат танц“ с най-добрите на футболната карта.
Много повече са двубоите в „Б“ и „В“ група, които Краев дава на любимия си клуб. Затова няма никаква изненада, че след отказването си от футбола, Бойко се заема с треньорската професия. Той няма диплом и необходимия лиценз, но има натрупани знания, получени от големите в занаята.
Негови възпитаници и досега са впечатлени от маниера на работа, който има тренера. „Караше ни да рисуваме, а не просто да тичаме и подаваме топката. На това му викаше „рисувай“ с топката“, казват играчи от школата на врачани, чийто треньор е бил Бойко Краев.
Той си тръгва от Ботев малко неочаквано. Обиден е, когато затваря след себе си вратата на стадион „Христо Ботев“. Най-тъжното е, че го принуждават да напусне. И то един от онези, с които е бил близък през годините, но впоследствие е стигнал до властта. Между другото същата участ сполетява и друг от златната генерация на врачани от 80-те години на миналия век – Борислав Страшимиров.
За да е обективен този материал, който е посветен на Бойко Краев, трябва да напиша и за синовете му Божидар и Андриян. Те са възпитаници на школата на Ботев /Враца/, но заради стеклите се обстоятелства и събитията с баща им, не говорят много за този период от живота си. Софийските журналисти може и да пишат, че Божидар е юноша на Левски, но вероятно ще им е нужно да докажат къде е роден, къде е направил първите си стъпки във футбола, откъде отиде в Барселона за година, с кого са първите му мачове в детските групи? Същите въпроси /без престоя в Барселона/ могат да си зададат и за Андриян. Вероятно тези въпроси чакат отговори и от Враца, но само, ако някой от сегашното ръководство има смелостта да попита кой и защо изгони Бойко Краев от града под Околчица.
Безспорен факт е, че в семейство Краеви кръвта вода не става. Това го знае най-вече съпругата на Бойко - Ина, която с търпение и любов успява да опази семейството си. Бившата лекоатлетка се посвещава на любовта и на децата си, за да можем днес с нетърпение да следим изявите на Божи и Анди по телевизията, и да си спомняме за футболните достойнства на Романския Елкер – Бойко Краев. Защото каквото и да говорим за Ботев /Враца/, Бойко Краев е част от този славен клуб, защото му е отдал едни от най-хубавите си години от живота. Дали не е време и в клуба да се сетят за него?
