2/3 от българите нямат основни дигитални умения. Залагаме 80 млн. лв. за обучението на възрастните, каза Сачева
Болниците ще трябва да се модернизират и оборудват с иновативни технологии. 780 млн. лв. са предвидени за това и за квалификация на персонала. Застъпено е развитието на психиатричната помощ, на Медицинския институт на МВР, на системата за спешни повиквания. Това е заложено в плана за възстановяване и устойчивост и в неговия четвърти стълб - "Справедлива България". Той бе представен от вицепремиера Томислав Дончев онлайн в петък.
Има два много важни акцента – как се справяме със застаряването на населението, необходимостта да мислим за икономика, в която се ангажират възрастни хора и ученето през целия живот. Искам това да се превърне в реално работеща политика. Трябва да разгърнем спектъра от финансиране, регулация и мерки в системата. Животът днес е такъв, че само след няколко години след завършване на някаква образователна институция, знанията вече са неактуални. В тази сфера има много какво да се направи. Здравеопазването също се нуждае от реформи и нови инвестиции. Трябва да се създаде и система за бърза реакция при инсултите”, каза Дончев.
„Електронното здравеопазване ще има ключово значение в условията на COVID-19 и занапред. Започнахме амбициозната задача да предоставим достъп до първична медицинска помощ, лекарствено лечение и аптеки на хората от уязвими групи и хронични заболявания без да чакат по опашки. Стартирахме първите стъпки за изграждане на електронно направление, електронна рецепта и развитие на пациентското досие, което ще дава възможност на лекарите да могат да направят най-добрата оценка на състоянието и да регистрират всички медицински дейности. Усилията са за осигуряване на целия необходим ресурс за финансиране на дейностите по лечението и преодоляване на пандемията. Осигуряваме предпазните средства, оборудването за лечение на коронавирус, ваксини в бъдеще, възнаграждения на лекарите и всички, които работят за лечението на хората“, каза зам.- министърът на здравеопазването Жени Начева.
Един от приоритетите е до края на годината да е готова Националната здравна стратегия. "Коронавирусът показа, че не можем да разглеждаме различните сфери в системата поотделно. Медицинските кадри, лекарите и специалистите по здравни грижи са изключително важен сегмент за развитието на здравната система. Ще дадем перспективи за развитие на системите за обучение и специализация, а предвиждаме и специални обучения с европейски средства на медицинските кадри в сфери, които показаха наличие на дефицит", каза още Начева. Прави се и оценка на регионалните нужди в цялата страна, за да е ясно какви точно медицински услуги липсват. „Нашите основни приоритети са насочени към укрепване на капацитета на първичната медицинска помощ чрез дигитализация, възможности за дистанционно наблюдение на състояние на пациентите - мобилни кабинети, обучение на специалисти, укрепване на капацитета на лечебните заведения за болнична помощ. В плана акцентираме на укрепването на сградния фонд на ключови лечебни заведения – общински, държавни и специализирани. Допълнително ще укрепим и капацитетът на психиатричната помощ и създаване на високоспециализирани центрове в лечебните заведения за специализирана диагностика на заболявания, които са съществени причинители на смъртност и водят до най-високите проценти на заболеваемост на населението“, каза още Начева.
90% от оплакванията на пациентите в държавните, областните и общинските болници са за лоши материални условия и липса на добра комуникация с персонала, очерта проблемите директорът на лечебното заведение проф. Карен Джамбазов. И обясни, че има огромна разлика в материалната база да държавните и частните болници. Повечето от сградите са на 50-60 години, като в някои от тях няма асансьор, каза още проф. Джамбазов.
Обърнато е внимание и на социалните мерки. За закриване на домове за стари хора и създаването на подходящи институции за грижа за тях са заделени 755 млн. лв. За възрастните е предвидено и дигитално обучение с 80 млн. лв. Със 150 млн. ще се улесни достъпът на хората с увреждания - чрез софтуери, адаптирани превозни средства, технически и медицински устройства и др.
Дигитализацията е основен приоритет за нас. 2/3 от хората у нас не притежават основни дигитални умения, а по този показател сме на едно от последните места в ЕС, каза социалната министърка Деница Сачева.
80 млн. са заложени за обучение за възрастни, организиране на електронни и дистанционни обучение. "72% заетост на работещите си поставяме като цел с този план, ще разгърнем квалификацията и повишаване на дигитални умения, защото 2/3 от хората у нас не притежават такива умения. Реформата е свързана с обучения, развиване на цифрови умения, създаване на инструменти за обучения за възрастни", каза Сачева.
Една от големите цели пред министерство ще бъде дългосрочната грижа за възрастните хора и деинституциолизацията. Там е предвидено и на-голямото перо от 755 млн. лв., с които ще бъдат създадени 174 здраво-социални грижи за 5220 възрастни.
150 млн. лв. са предвидени по плана за възстановяване за хората с увреждания, тези средства са за осигуряване на достъпност и лична мобилност на хората с трайни увреждания, както и приобщаване на тези хора към всички сфери на обществения живот, каза още Сачева. Да се създаде специален Фонд за социална икономика, предложи директорът на Балканския институт за социална политика и бивш социален министър Иван Нейков. Трябват ни инструменти за трайна финансова стабилност, затова говоря за създаването на нов осигурителен риск, какъвто е създаването на дългосрочната грижа, каза още той.
Подобряването на бизнес средата, здравеопазването и социалното включване са обхванати в “Справедлива България”. За тези цели са предвидени 2,55 млрд. лв. В първото направление се набляга на модернизирането на администрацията. Информационна система ще бъде внедрена в административните съдилища, които ще могат да обменят информация, страните по делата ще се призовават електронно, съдебни заседания ще могат да се провеждат онлайн. Това ще стане с 23 млн. лв. Електронни услуги и правосъдие за гражданите ще се доразвият с 1,5 млн. лв., както и информационната система на съдилищата - с 53 млн. лв. 169 млн. отиват за национална интелигентна система с цел превенция и анализ на информация в сферата на обществената безопасност и надграждане на системата за противодействие на корупцията сред служителите на МВР, повишаване на прозрачността при обслужване на гражданите. Регистрите в администрацията ще се дигитализират със 150 млн. лв. Става въпрос за Агенцията по вписванията, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, НСИ и др. Със 192 млн. лв. ще се изгради система за електронна идентификация и персонализация в личните документи.
„Като съществен елемент на реформата в съдебната система в резултат на широк кръг консултации по Националния план за възстановяване и устойчивост са предвидени мерки за една цялостна реформа и дигитализация на съдебните процедури“, каза правосъдната министърка Десислава Ахладова. Тя обясни, че се правителството се стреми да осигури максимална степен на прозрачност, бързина, ефективност на етапите на производството пред съда. Очакваме тези реформи да имат позитивен елемент върху подобряването на бизнес-инвестиционния климат в страната, позволявайки електронния обмен на документи. Реформите са ключов елемент от съдебната система и са сред стратегическите приоритети на страната. На преден план се поставя оптимизацията на съдебната карта и въвеждане на електронно правосъдие. Акцентът върху електронното правосъдие беше и ключов аспект на предприетите в началото на годината мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19 и беше подчертан в доклада на ЕК за върховенството на закона от 30 септември 2020 г.“, каза още Ахладова.
Представляващият ВСС Боян Магдалинчев обясни, че дигитализацията на електорнниете актове е напреднала. Обясни, че съдебната система поддържа единен портал за електронно правосъдие. С 2 месеца пък е отложена Единна информационна система в съдилищата, за да се доусъвършенства технически. Тя е внедрена и трябва да започне да функционира от 10 декември във всички органи на съдебната власт. В тази посока ние се нуждаем от надграждането им, каза още той.
„След въвеждането на дигитализацията по всяко време гражданите и бизнеса ще могат да следят движението на всяко дело и да проследяват всяко забавяне на процедурите и сроковете, което ще доведе до прозрачност. Предвиждаме и възможността по електронен път от всяка точка в страна да бъде подадено заявление или искова молба. Правителството въведе възможност при подаване на документи по електронен път таксата да бъде намалена с 15%, което ще улесни достъпа до правосъдие“, каза още Ахладова. „Министерски съвет прие промени в Гражданскопроцесуалния кодекс, които са нормативната база, върху която ще се осъществява дигитализацията на съдебната система. Всички тези мерки са насочени към позитивен ефект както върху гражданите, така и върху бизнеса и подобряване на прозрачността, бързината и ефективността на съдебната система“, допълни тя.
Благодаря на всички, които са положили усилия да прочетат и да дадат предложения за плана. Това е жив документ, в които непрекъснато се коментират и могат да залегнат нови реформи. В същото време аз няма да допусна документът да се превърне в политически миш-маш или в магазин тип "всичко за всеки", каза в края на дискусията Дончев
Източник: 24 часа
