Днес ви представям един от най-обичаните футболисти на Ботев от последните 40 години. Бойко Краев е труден като характер. Сигурно затова не успях да го интервюирам, за да разкаже своята гледна точка. Но дори и без крилатите му фрази, присъствието на този уникален играч на врачани от средата на 80-те години на миналия век, смятам, че това четиво се получи добро и интересно. Дължим го на издателя на вестник „Конкурент“ Димитър Николов, който продължава да ме подкрепя в усилията си да разкажа най-вълнуващите история от почти вековната история на славния Ботев /Враца/.
Рубрика на Георги Александров
Започнах тази история преди седмица, когато стана дума за дебюта на един от най-интересните футболисти, играли някога със зеления екип. Присъствието на Бойко Краев в клубната история на Ботев не се изчерпва само със скандала около измисления картон, заради който през 1983 г. едва не изхвърлят врачани от елита. Той играе цели 17 години с екипа на отбора, като окачва бутонките на 38 г. Дълги години е символ на желанието и волята на клуба да се завърне в елита. В елита е записал 89 мача с 21 гола за врачани. Той е човекът, вкарал последния гол за Ботев в „А“ група при изпадането през 1990 г. Бележи на ЦСКА, но това попадение не топли никого, защото мачът завършва 2:5, с което „армейците“ изпращат врачани към долната дивизия.
Има един двубой обаче, който осигурява мястото на Краев завинаги сред най-обичаните от феновете футболисти. Той е от есента на 1984 г., когато врачани унищожават Тракия насред Пловдив. Тогавашната преса отбелязва, че гостите са били домакините с тяхното оръжие – контраатаката. На върха на острието е Бойко Краев, който вкарва два пъти в мрежата на „канарчетата“. Негови съотборници от славния тим на Ботев, смятан за най-силната генерация на ХХ век, си спомнят, че след този мач нападателят получил бъбречна криза.
До този момент Бойко е Романският Елкер, който често попада в прегръдките на съотборниците си след попадение. Разписва се във вратата на Черноморец за крайното 2:0 /първото попадение е дело на железният Иван Радославов-Вандо/, следва погром над ЖСК Спартак във Варна с 4:1, където Краев се разписва два пъти, за да дойде историческият мач под 7-те тепета, където Ботев удря противника с 3:1. Заради кризата, която получава след мача, Краев се подлага на интервенция. Следва турнето в Ирак
н, където съотборниците му играят 3, а не предварително договорените 2 мача. До края на есенния полусезон все пак вкарва едно попадение в мрежата на плевенския Спартак за „английското“ 4:3, с което врачани изпращат регионалния съперник.
Краят на сезона показва колко близо са били врачани до бронзовите медали. Кампанията завършва за тях на четвърто място с 29 точки, само на два пункта от третия Пирин /Благоевград/ и на 4 от челниците Тракия и Локомотив /София/, които печелят лаврите от първенството след изхвърлянето на ЦСКА и Левски от надпреварата заради кървавия финал за купата на Съветската армия. Това е сезонът, в който „сините“ си тръгват щастливи с точка от стадион „Христо Ботев“ след 1:1, а „армейците“ са разбити с 3:0 насред Враца.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
