Националният туристически поход по стъпките на Ботевата чета традиционно се приема като идея на трима големи българи, преминали по маршрута през 1946 година: писателят Павел Делирадев, Димитър Осинин – писател, фолклорист и преводач, и историкът Иван Велков, наричан още „Бащата на археологията в България“.
Те тръгват „скромно и без шум“ от козлодуйския бряг, проучват и отбелязват местата, през които става придвижването на четата към Враца. Сформирана е държавна комисия и под ръководството на Осинине направена маркировка с 54 каменни знака и 6 малки възпоменателни паметника. След окончателното определяне на лобното място маркировката се довършва и знаците стават 68. Тяхна е инициативата за организиране на следващата година на група от 12 души от София, към които се присъединяват 4 ученици от ломи един нееизвестен. Така на Околчица пристигат първите 17 поклоници.
През 1966 г. за 20-годишнината на похода ОС на БТС издава брошура с автори: Янаки Бузов, Николай Дойнов, Цветана Илиева, Васил Петрови М.Бенчева. В нея са събрани ценни сведения от походите до 1965 г. – брой участници, по колко и от кое населено място са, имена на ръководителите.
Според този документ Враца участва за пръв път през 1954 г. с група от 82 души.
През 1958 г. се появява указание за съревнование с показатели: „снаряжение и туристическа подготовка“, „туристически сръчности“, „културно-масова дейност“, „дисциплина“ и „масовост“, със съответния брой точки.
От 1959 г. е в сила ново административно деление, почти като днешното, и броят набъбва до 36 населени места – включени са почти всички села. Това указание е подписано освен от секретаря на ТД „Веслец“ Асен Найденов и председателя Янаки Бузов, от Трендафила Томова – ОК на ДКМС, В. Иванов – председател на ОФ, Иван Стефанов, отдел „Просвета и култура“ и Н.Вълканов, председател на ОК на БПС.
В следващото десетилетие Враца все по-амбициозно и уверено се утвърждава като организатор и ръководител на националната изява. Походът става международен, броят на туристите непрекъснато расте, измислят се всевъзможни купи, флагчета, значки, художествена самодейност. Походът се превръща във фестивал, максимализмът се вихри във всички посоки. В протоколите се появяват все повече критични бележки, свързани с дисциплината на туристите и ръководителите, някои от които случайно попаднали в групите. 100-годишнината от подвига на четата и 30-годишнината на походапрез 1976 г. се открояват с рекорден брой участници – 8 600, раздадени са 21 купи както и ведомствените за работници и служители, придружени с флагчетаи липса на добра координация между групи и дейности, според дневника на д-р Александров. За първи път се появява приз за опазване на околната среда.
През 1978 г. в протокол четем, че заедно с отчета на приходите се взема решение „до 20 декември да се „подработят условия за предварително изпълнение на ваканциите за придобиване на право за участие в похода. През това десетилетие ръководители на похода са: д-р Александров, Прокопи Тошев, Илия Бойчев, Цветана Войнова. Появяват се и нови имена: Венци Йончев, Цветан Давидов, Димитър Миленов, Иван Ценов, Цветана Добрилова.
През 80-те години съществени новости няма. Враца е утвърден организатор и ръководител на изявата. Архивът става по-лаконичен, главното ръководство и водачите на групи имат повече от 10 похода и разчитат на рутината. Фактът задължителност отпада и в колоната вече крачат истинските туристи, които успяват да приобщят нови походници и да ги заразят с желанието за още участия. От 1982 г. дружество „Веслец“ има нов секретар и главен ръководител на похода – Георги Петков. Дългогодишни ръководители на групи са: Георги Павлов, Петьо Тодоров, Цветомир Казашки от Езикова гимназия; Георги Коцев, Макавей Петров, Георги Митев, Бойка Лозанска, Ренета Петкова – ЕСПУ „Христо Ботев“; Цветан Давидов – Текстилен техникум; Цветана Добрилова – Техникум по облекло; Димитър Миленов – ОУ „Васил Левски“. Председател на дружеството е Петър Куцанков, който еи бил и кмет на Враца.
В архива на ОС на БТС е запазен план за похода през 1983 г. Правят впечатление числата: 65 души ръководство, заявени за избаротване 8 000 емблеми, 1 000 дипляни, 40 флага, 5 мегафона, 6 портативни радиостанции, 500 плаката, 5 кубика дърва за лагерни огньове на Речка и Избата, 500 кг картофи за печене, пишеща машина за Секретиариата. Общ бюджет от 13 650 лева, изхранването и транспорта – отделно. Тогава в похода участват 7 340 туристи. След юбилейната 1976 г., когато по стъпките на Войводата крачат 8 600 души, бройката намалява до 3 200 през 1979 г., но през 1986 г. отново е сериозна – 8 250. И това е нормално – чества се кръгла годишнина от Априлското въстание. Следва нов спад, който след 1989 г. вече е значителен.
През 1988 г. се създава пресцентър с ръководител Димитър Бочев, който ежедневно отразява похода. Нова инициатива са срещите на походниците с гостуващите в града писатели в местността Речка.
През следващите години идват нови трудности. Някои от собствениците на земи, през които преминава пътят на Ботевата чета, го преграждат с тръни и плет. Държавата реагира, макар и бавно и с постановление на министерския съвет от 1993 г. алеята е обявена за национален паметник.
Постепенно към каузата се присъединяват нови хора: Евгени Филипов, Нели Ненчовска, Лило Лилов, Борислав Александров, Генади Димитров, Ваня Лекова, Момчил Илиев, Снежана Беличовска, Стоянка Петрова. Близо 2 десетилетия екскурзовод е Невена Стефанова от историческия музей, за медицинското обслужване отговаря Константин Ангелов от спешния център, полиция и здравната инспекция осигуряват охраната и контрола.
От 2011 г. със съдействието на областната администрация се осигуряват средства за храна на походниците. Подкрепа има от ботевия организационен комитет, община Враца...
През тази година походът официално беше отменен заради пандемията от коронавирус. В името на традицията 28 туристи, които имат зад гърба си по над 20 участия, спасяват националната проява, като изминават пътя от козлодуйския бряг до Ботевата Голгота.
