Събития

Държавата даде на Монтана крепостта Калето

  23.11.2020 12:00             
Държавата даде на Монтана крепостта Калето

Античната крепост край Монтана е предоставена безвъзмездно за следващите десет години на общината. Решението е на министерски съвет.

Крепостта е  публична държавна собственост, но за да бъде реставрирана, консервирана и социализирана, местната власт кандидатства по европроекти за финансиране, а това може да се случва, ако тя е под управлението на общината.

„ Решението подпомога популяризирането на римската крепост и превръщането й в съществен фактор за разширяването на културния туризъм на местно равнище. Опазването й и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности са поверени на Регионалния исторически музей.", коментираха от община Монтана.

Античната крепост Кастра ад Монтанензиум  вече е реставрирана на етапи по проекти. Първият приключи през  2007 година. Тогава бяха възстановени част от останките на римското укрепление. През 2014 г. стартира поредната мащабна инициатива. Тогава бе изградена пътека от площад "Георги Александров" до портата на крепостта, мрежа от алеи,  информационен център, художествено осветление, почистена и реставрирана бе стената. Раннохристиянската базилика е реставрирана преди две години. Тя е извън крепостната стена,  била е оградена с дебела стена от юг и изток. Предполага се, че оригиналната й височина е достигала десетина метра. Построена е върху развалините на разрушен античен храм. Базиликата е датирана от началото на IV в. - времето на император Константин Велики (280 - 337). По-късно е надградена. В началото на IV век е унищожена по времето на император Юлиан Отстъпник, който за кратко връща езическата религия в Римската империя.

Калето е сред големите римски крепости у нас, изграждана постепенно между 2 и 4 век. Вдигната е върху древно тракийско селище, укрепено със солидна около метър, стена. Обитавана е няколко века от римски войни, които са пазели града и района около него. Лагерът им е споменат за първи път в епиграфски паметник от 134 г. след Христа. После се развива селище, което в 160 г. след новата ера получава муниципиално право. Името му Монтана е запазено в надпис от II век. Крепостта е разрушена през VI-VII в. при нападение на авари или славяни. После върху развалините е създадено славянско селище. В спомените си за някогашна Кутловица от 1871 г. австро-унгарският пътешественик и етнограф Феликс Каниц пише: Като пристигнахме, пихме кафе и над главите ни стърчаха кръгли римски кули". Те са съборени през 1891 г., когато селото е обявено за град и преименувано във Фердинанд. Общинският съвет решил с камъните от кулите да бъдат павирани улиците.

През юли 1967 г. в подножието на Калето е отдаден парцел на местен гражданин за къща. При подравняването на терена той открил  бял оформен камък, а след това и глинени парчета. Стопанинът ги събрал и ги занесъл в Градския съвет. Те са дадени на археолога Георги Александров, който по онова време е учител по история в гимназията. Той е направил и първите проучвания на античната крепост. До 1985 г. са разкрити порта с кула, голяма кула, казармени и други сгради, базилика и зидове от римската епоха, жилища от каменно-медната епоха в най-долните културни пластове, както и славянски жилища и светилище. Днес площад "Георги Александров" е своеобразният вход към крепостта. През 1971 г. крепостта е обявена за археологически паметник от национално значение. Сега тя е един от културните символи на днешна Монтана.