Неговото име не е непознато за ценителите на стойностната и талантлива поезия. Той не е от популярните, нито от модерните творци. Не! Той е самобитен, искрен към българското село, затова се нарича и „син селски“ и с право ще е в редиците напоетите, в чиито творчество диша равнината – творбите на Александър Муратов, Славчо Красински, Никола Ракитин, Асен Разцветников...
И завладяваща е простота в поетичния изказ на поета. Не можеш да повярваш на неговото „Признание“
Мойте стихове са чисти
като утринна роса
върху още спящи листи
в кът потаен на леса.
Мойто стихове са прости
като песен на щурче,
тайно тук дошло на гости
нещо тайно да рече.
Мойто стихове са тихи
като глас на извор тих,
който много устни пиха,
но остана бистър пак...
Пленява поетичното му творчество със своята естественост, със своята смислена житейска философия, всъщност, както е природата и живота. Поетът се вълнува за постепенно избледняващите човешки ценности – милосърдие, доброта, обикновена човещина...
Без да усетим, хубавото в нас
със всеки ден изминат си отива.
Дори гласът ми не е онзи глас
звънял край мене като песен жива.
/“Размисъл“/
Звучи лиричната поетична струна в стихотворението „Прощаване“, посветено на майката:
Мама изпраща от прага ятата,
които със писък отлитат на юг.
Болка внезапна й парва душата –
когато се върнат – не ще да е тук.
Гледа ги мама и дума не казва,
само за сбогом им маха с ръка.
Само за сбогом им маха с ръка.
Тъжна сълзица лицето полазва.
Тя се прощава с живота така...
Христо Черняев подчертава, че „Художествено творческата самобитност на Цоньо Неделкин е в духовно яавтентичното и философско третиране и отразяване на една вековна действителност, наследена в сърцата ни...
В лиричните си творби Цоньо Неделкин има не проста находки, а осъществяване на творческото си кредо, което го прави интересен и цялостно изграден поет! В творчеството си има и поетически открития – само негови със специфична оригиналност, притажава орфеево звучене и бисерен блясък.
И какво може да се добави след оценката на Христо Черняев!
Едно от незабравимите стихотворения на Цоньо Неделкин е: „Поети с цветни имена“
Поети стари с цветни имена
и с чувства най-възвишени и чисти,
в забързаните наши времена
кой тънките ви сбирки ще разлисти!
Жълтеят те и ги засипва прах.
От вас друг спомен няма на земята.
А колко трепет вложен е във тях,
какъв най-чист копнеж по красотата!
Че е време песента – божествен дар –
не тлей, а става някак по-богата,
тъй както се превръщат в кехлибар
на наранени борове смолата!
Казват, че Времето е най-добрият съдник. То непременно ще отсее и ще ги има имената на талантливите български творци и сред тях и името на поета-лирик Цоньо Неделник /Син селски/.
Цоньо Василев Неделкин е роден на 16 ноември 1930 г. в село Галиче. Завършва с пълно отличие специалност „География“ в Софийския университет и 30 години работи като възпитатуел, учител и заместник-директор на гимназията в Копривщица. Сътрудничи с литературни и журналистически материали на десетки вестници и списания, на българското радио. Участва в редица литаратурни сборници, антологии и географски христоматии.
Издал е стихосбирките „Пазлатени криле“, „Сянка на птица“, „Селски живот“, „Селска душа“, „Сърцето на България“ и „Луди пчели“.
АВТОР: Евдокия Марангозова
