На редакционната поща на „Конкурент“ получихме интересен текст от д-р Г.Гуторанов,д.м.н. Публикуваме го поради важността на проблема, посдтавен от автора. Ще се радваме, ако той предизвика обществена дискусия.
Потърсете името на Димитър Чабуклийски-Чабука. Няма го в историческите документи. Няма го в историята на Читалище „Раз-витие“, А в брой 291/21.12.2016г. на в.“Дума“ в статията на Илия Бо-рисов „Белият дом“ на Враца“/отнасяща се за самодейната опера-Враца ,основана в 1953г./, се споменават имена на Димитър Шонев, Иван Йончев – действително музикални колоси на Враца, но за Димитър Чабуклийски – не! Не го познават сега в Музея на Враца. Единствено ще го намерите в списъка на убитите в комунистическият концлагер „Слънчев бряг“-Ловеч, под № 40/ от общо 174/. Димитър Христов Тодоров Чабуклийски – гр. Враца.
Роден в работническо семейство във Враца, музикант самоук, свирещ на 12 концертни инструменти, на собствена издръжка, завършил Парижката консерватория, завърнал се след т.н. Отечествена война в родния си град, Диригент на врачанската филхармония, основател и музикален диригент на Самодейната опера в гр. Враца през 1953г. Концертите завършваха с изпълнение на Тържествения химн на гр. Враца – текст и музика от Димитър Чабуклийски. Връщайки се във ваканции като студент в 60-те години на 20 век, се възхищавах, че Врачанската самодейна опера не е по-слаба от Софийската държавна опера. След поредното изпълнение на операта „ Травиата“ в 1959г. Първият секретар на Окръжния комитет на БКП във Враца Нинко Стефанов кани целия изпълнителeн състав на операта на гала-вечеря в единствения представителен ресторант /сега сграда на МВР/ това беше и единственият „хонорар“ за ентусиазираните труженици /– солисти певци, музиканти, хористи, балерини и балетисти участваха в репетиции и представления напълно неплатено, хей така – за удоволствие и престиж. Оркестърът свири, балерините танцуват на „първия“… Леко подпийнали всички. Диригентът Чабука отива на масата на др. Стефанов и пита: „А, вярно ли е, че преди да станете партизанин сте бил обущар?!“, „Вярно е , Чабук!“. „Е, тогава може ли да ми вземете мярка сега за едни обувки?“ Всички се смеят, ръкопляскат. Смее се и др. Стефанов…Но, на сутринта отрезвява, и в ранна доба една черна камионетка откарва Чабука в току-що създадения лагер в Ловеч. Там изпращаха инакомислещите мъже, а жените – в Скравена. Непокорен, предизвикателен бил и там маестрото. На 3-я месец, в пореден ден на каторжен труд, един голям кълбовиден камък, “случайно“ изпуснат от върха на планината се катурнал и смазал Човека! Приживе принудили жена му да се разведе с него, ако иска да остане на работа като библиотекар в „Развитие“ и да си отглежда децата…Червени журналисти подправиха фактите и заличиха името му от културната история на гр. Враца. Никой не споменава за тържествения химн на Враца, написан от Димитър Чабуклийски.
*Текстът е на д-р Г.Гуторанов,д.м.н.
