Днес ви представям един от най-обичаните футболисти на Ботев от последните 40 години. Бойко Краев е труден като характер. Сигурно затова не успях да го интервюирам, за да разкаже своята гледна точка. Но дори и без крилатите му фрази, присъствието на този уникален играч на врачани от средата на 80-те години на миналия век, смятам, че това четиво се получи добро и интересно. Дължим го на издателя на вестник „Конкурент“ Димитър Николов, който продължава да ме подкрепя в усилията си да разкажа най-вълнуващите история от почти вековната история на славния Ботев /Враца/.
Рубрика на Георги Александров
Ако има класация за най-колоритни футболисти, играли някога с екипа на врачанския Ботев, то Бойко Краев ще е безспорният №1. За широката общественост той остава „Романският Елкер“. Сравнението с капсул-детонатора на датския динамит от средата на 80-те години на миналия век е доста добро. И е безспорно, защото правдиво показва онова, което беше Бойко Краев като футболист. Колеги от една от най-добрата генерация на врачани казват, че той можел да качи двама бранители на гърба си и да вземе за норматив спринта към противниковата врата. Толкова мощен и неудържим бил на терена Романският Елкер.
„Той беше силов играч. Държеше много на физическата подготовка. Дори и по-късно като треньор спукваше синовете си от обиколки“, спомня си Юлиян Емилов-Яшко, с когото се засичат в Ботев.
Краев е роден на 16 октомври 1962 г. във Ветрен. Кариерата му започва малко по-късно от обичайното – на 20 години той е звездата на Искър /Роман/, а междувременно отбива военния си дълг в строителното поделение в града край реката.
Пробивите му правят впечатление на врачани, които решават да го привлекат от третодивизионния отбор. И точно покрай този трансфер се заформя най-големият скандал в историята на футбола във Враца. Той довежда до угрозата от изхвърляне на отбора от елита, но... в крайна сметка Ботев се разминава с отнемането на 2 точки от актива – точно, колкото да не изпадне.
С помощта на участници в събитията успях да възстановя истината за края на футболната 1982-1983 г.
В книгата на Илия Панев „Враца и футболът“ сякаш са спестени детайли по този скандал, заради който Ботев е можело да изхвърчи от „А“ група. Старшията припомня, че скандалът се развихря в края на сезон, в който към края на 1982 г. Ботев е четвърти от 16 отбора. През пролетта обаче нещо се случва и тимът сякаш „дърпа ръчната“, а неволите следват една след друга. Панев е на мнение, че роля за това има турнето в Малта, където Ботев среща английския колос Нотингам Форест /загуба 0:2/ и местния Хибърниънс /победа с 5:1/. Капката, от която прелива чашата, е след мача срещу Сливен, спечелен мъчно от врачани у дома с 2:1 след попаденията на Иван Стоянов и Цветан Данов от дузпа. Последните 20 минути на терена излиза за дебюта си Бойко Краев.
След мача гостите, които се борят със зъби и нокти за бронзовите медали, подават контестация, че домакините са пуснали на терена нередовен играч. Те успяват да докажат, че Краев бил наказан заради получен жълт картон при престоя си в Роман. Самият футболист не помни в последния си мач на стадиона край река Искър да е получавал наказателен картон, но протоколите във футболната централа показват друго.
Друг е въпросът как ръководството на Ботев не е взело мерки за недопускането на подобен гаф. По онова време старши-треньор е Петър Каменов, а негов помощник – Георги Каменов. Председател е Петър Топалов, който твърди, че вина във врачанския клуб няма, а Ботев е станал жертва на заговор.
„Вина за този случай имат Димитър Мишев, Йордан Жежов и Димитър Николов от БФС, романския деятел Ваньо Пича /който дава идеята картон да бъде написан на Бойко и съдията го прави/“, спомня си Топалов. Ръководството на Ботев научава тайно, че им „кроят шапката“. Чистачка подслушала разговора във футболната централа и тъй като имала роднинска връзка с врачани, съобщила за тайния разговор, в който участвали Мишев, Жежов и Николов.
„Ние знаехме, че ще ни накажат, още преди да е взето решението. И досега твърдя, че никой от Враца няма вина за този случай. Ботев беше жертва в тази история, трябваше да се удари едно рамо на Сливен за бронзовите медали. Може би и затова пред угрозата да ни изхвърлят от „А“ група избраха да ни отнемат само 2 точки, колкото хем да ни накажат, хем да не изпаднем“, допълва Топалов.
В крайна сметка Ботев завършва на 10-о място с актив от 27 точки и се отървава от квалификацията. Със същия актив финишират още два отбора – Шумен и Беласица. А момчетата от Сливен все пак завършват трети и се окичват с бронзовите медали.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
