За мнозина Златко Живков е кмет на Монтана. За хиляди той е най-успешният кмет на Монтана, тъй като го управлява в шести пореден мандат и от 21 години. За мен Златко Живков е приятел, когото уважавам и който не ме е подвел през годините. Наскоро ми попадна една снимка от времето, когато Живков е бил футболист. Тя е правена в Берковица, където по онова време Златко е играл за местния Ком. Кадърът е от 1979 г., когато националният футболен тим идва на подготовка в града под Ком и играе спаринг с местния отбор, който по това време играе в зоната, т.е. на третия етаж на футболната пирамида. Признавам си, че дълго преследвах и досаждах на Живков за този разговор, защото исках да разплета онази част от живота му, когато е бил част от Ботев /Враца/.
Поредица на Георги Александров
Конкретният повод да говоря с Живков е една черно-бяла снимка. На нея са националния отбор на България и Ком /Берковица/. Кадърът е правен в града под Ком след контрола между двата отбора.
„Янко Гелов ме отмъкна от Ботев в Берковица, като ми каза, че е време да играя в мъжкия отбор. Националите бяха на подготовка в Берковица. По това време за представителния тим играеха вратарят Стайков, Пепи Станков, в средата бяха халфовете Пламен Марков и Георги Славков, отпред бяха Тони Милков и Ангел Станков. На снимката съм до Александър Иванов, който е баща на Георги Иванов-Гонзо. В интерес на истината това ми беше най-силния мач за Ком. Играх много добре в тази среща. В Ком се засекохме заедно с Валери Цветанов. Имаше и други интересни играчи, борехме се да влезем в „Б“ група тогава.
Сред това Живков играе за Етър, като студент във Велико Търново. „Заварих няай-якото поколение на „виолетовите“ – Краси Балъков, Трифон Иванов, Валентин Игнатов, Цанко Цветанов по-късно, Илиян Киряков, Николай Арнаудов, Генчо Генчев... велика генерация, която неслучаойно по-късно стана и шампион на България. Но врачанския ми престой остава незабравим“, признава събеседникът ми.
И логично го питам дали му се идва на мач във Враца?
„Имах неблагоразумието да гледам мач между Ботев и Монтана, през лятото на 2012 г., когато Луис Едуардо вкара два гола, а домакините паднаха с 2:4. Тогава доста хора от публиката се опитаха да ме обидят. Зад мен беше покойният Иван Петков-Гуньо, който ме защити... Чувствах се странно в тази ситуация, защото съм излизал в тунела на стадион „Христо Ботев“ цели 3 години, докато за Септемврийска слава съм играл само 1 година“, казва деликатно Живков, като крие обидите, които е отнесъл от някои индивиди сред публиката. И досега, когато играе Ботев, нещо вътре му напомня за трите години със зелената фланелка. „Никога няма да забравя престоя си тук. Никога няма да забравя какво направи за мен клубът. Това си беше едно вълнуващо приключение, което ще помня винаги. Имам десетки приятели във Враца и областта“, казва Живков. Признава, че се радва на успехите на Ботев, когото сравнява с онзи Ботев, в когото е играл. И сравнението не е в полза на сегашния.
Златко Живков е кметът, благодарение на който футболният тим на Монтана влиза в елита. В 7 от 21 години от управлението му отборът е в елита. Питам го дали е лесно да се издържа отбор в Първа лига, както и как се оправя с още два елитни тима – женският баскетболен и мъжкият волейболен, които са сред най-добрите в България?
„Трудно е, но предпочитам да се дават пари за деца да спортуват, вместо за превенция от други работи. Шегувам се, че от дете съм бил професионалист и съм изкарвал първите си пари като спортист. Затова сега Господ ми го връща, като трябва да давам пари за спорт. Но аз го искам, това не е насила. За тази работа се искат сърце и топки. Когато видя, че имам 12 отбора, 330 деца тренират – това е удовлетворението, това е наградата ми“, казва кметът на Монтана. Той си носи с гордост кръста и не съжалява за трудностите. „Така трябва да бъде. Спортът е част от живота ми. Изгради ме като характер. Единоборството е в кръвта ми. Научи ме да не се предавам. Да се боря, да съм упорит, да търся победата до последната секунда. Затова нищо не може да ме извади от кондиция. Благодарен съм на спорта на онова, което ме е научил“, казва Живков.
Спасява се от стреса като тича. Спортът премахва стреса, на който е подложен и му помага да преодолее трудностите. Признава, че обича да получава и подарява фланелки. „Имам всякакви – червени, сини, оранжеви, зелени, раирани. Мога магазин да отворя – обичам да получавам и обичам да подарявам фланелки. Сигурно е начин да се върна към миналото. И досега тренирам, тичам, като се справям не лошо. Благодарен съм на спорта и на живота, че ме срещна с толкова големи личности“, казва още кметът на Монтана.
