За мнозина Златко Живков е кмет на Монтана. За хиляди той е най-успешният кмет на Монтана, тъй като го управлява в шести пореден мандат и от 21 години. За мен Златко Живков е приятел, когото уважавам и който не ме е подвел през годините. Наскоро ми попадна една снимка от времето, когато Живков е бил футболист. Тя е правена в Берковица, където по онова време Златко е играл за местния Ком. Кадърът е от 1979 г., когато националният футболен тим идва на подготовка в града под Ком и играе спаринг с местния отбор, който по това време играе в зоната, т.е. на третия етаж на футболната пирамида. Признавам си, че дълго преследвах и досаждах на Живков за този разговор, защото исках да разплета онази част от живота му, когато е бил част от Ботев /Враца/.
Рубрика на Георги Александров
В първата част от тази поредица ви разказахме за „трансфера“ на кмета на Монтана Златко Живков във Враца. За мнозина сигурно е изненадващо, че кметът на Монтана е бил част от футболния Ботев.
„Трите години в Ботев са незабравими за мен. Те ме изградиха като характер, калиха волята ми. Бях изключително дисциплиниран. Живеех на ул. „Хаджитошин“, зад „Тракийската принцеса“ при Янко Драготинов. Радвах се на особено внимание от ръководството на клуба“, казва още Златко Живков. Той никога няма да забрави натоварванията по време на лагерите с мъжете, които е трябвало да покрива като дете. „Как да се наложа, като в Ботев по това време играеха Кирил Райков, Вени Тошков, Веско Петков-Чиренеца, Сашо Ангелов беше лидерът на отбора отпред... Илия Драгомиров, Цветан Патеров, Николай Бакърджиев – гледах ги с възхищение и се учех на всичко от тях. Беше огромно щастие да съм част от онзи славен Ботев, който през 1976-1978 г., когато бях във Враца, беше страшилище“, казва още Живков. Той трупа ценен опит с мъжете, но играе основно в юношеската гарнитура, където е несменяем титуляр и играе в средата на терена. „През живота си не съм бил натоварван физически толкова, колкото в Ботев с треньор Илия Панев. Лагерите във врачанския балкан бяха убийствени, а ние се превръщахме в машини, благодарение на тежките тренировки на Старшията. Но после в юношеския състав ми беше по-лесно и спокойно“, казва кметът на Монтана.
Едва 16-годишен животът го сблъсква с перфектната организация на един успешен футболент клуб. „Това ми бяха първите професионални уроци в живота. Научих много от Ботев /Враца/. По онова време шеф на клуба беше Димитър Мишев, а мен ме обгрижваха доста и не усещах липсата на родния дом. Научих много неща за подготовката, за дисциплината, за реда... Това ми помогна много през следващите години. Сега се шегувам с настоящите футболни шефове на Ботев, на които напомням, че за разлика от тях аз съм носил на гърдите си Ботев цели 3 години по терените из цяла България. Това е калило характера ми“, признава Живков.
С него разсъждаваме върху тогавашния феномен – Ботев е силен, защото разчита на местни момчета. Събира ги от Врачанско, но търси талантите и във Видин, и в Монтана.
„По онова време – 70-те и 80-те години на миналия век футболът беше религия. Нямаше интернет, имаше „желязна завеса“. За хиляди жители на региона този спорт беше единственото развлечение. По онова време Ботев беше моят еталон за професионален клуб. Усещах го по грижите на хората към мен и към всички, които играят. Това се разбираше от публиката, която идваше на мачовете и подкрепяше своя отбор. На стадион „Христо Ботев“ съм гледал Гунди, Гаганелов, Пенев“, спомня си още Златко Живков.
Унесени в разговора събеседникът ми изпуска репликата, че преди да дойде в Ботев е имало интерес и от страна на ЦСКА. „Баща ми беше голям цесекар. Разбрах за интереса към мен на „армейците“, след като вече бях решил да играя в Ботев. Нямаше връщане назад, защото решението ми беше категорично. По онова време Ботев беше велик отбор, от когото трепереха всички – и грандовете, и другите български отбори“, връща се назад във времето Живков. Той има личния контакт с големите звезди на родния футбол от онова време: Георги Велинов, Георги Славков, Бойчо Величков, Георги и Динко Димитрови, Марин Бакалов, Костадин Костадинов, Антим Пехливанов, Пламен Гетов...
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
