За мнозина Златко Живков е кмет на Монтана. За хиляди той е най-успешният кмет на Монтана, тъй като го управлява в шести пореден мандат и от 21 години. За мен Златко Живков е приятел, когото уважавам и който не ме е подвел през годините. Наскоро ми попадна една снимка от времето, когато Живков е бил футболист. Тя е правена в Берковица, където по онова време Златко е играл за местния Ком. Кадърът е от 1979 г., когато националният футболен тим идва на подготовка в града под Ком и играе спаринг с местния отбор, който по това време играе в зоната, т.е. на третия етаж на футболната пирамида. Признавам си, че дълго преследвах и досаждах на Живков за този разговор, защото исках да разплета онази част от живота му, когато е бил част от Ботев /Враца/.
Рубрика на Георги Александров
Събеседникът ми си спомня, че увлечението му по футбола е отдавна. „На ученическа възраст бях много добър. Звезда си бях направо. И станах обект на интерес... направо си станаха големи разправии между тогавашния Септемврийска слава /Михайловград/ и Ботев /Враца/. По онова време Славата беше отбор с дълъг стаж в „Б“ група, докато Ботев беше в изключително успешен период – в средата на 70-те години на миналия век отборът преживяваше едни от най-успешните си години в елита. Ботев беше страшилище за грандовете“, спомня си Златко Живков. По онова време отборът е съставен от класни играчи, които след третото място през сезон 1970-1971 г. затвърждават класата си, които се дължи на силно поколение и умело ръководене на клуба.
„Атаката на Ботев да ме привлече започна от Петър Каменов. Говоря за времето, когато съм в IX клас, 15-16-годишен. Гледал ме в накакъв мач и настоя да отида във Враца. Сега ми е смешно, но имаше големи разправии. Родителите ми бяха заплашвани, че ще бъдат уволнени от работа, ако аз отида в Ботев. Наложи се да искаме разрешение от министерството на образованието, защото трябваше да сменя и училището. Положението спасиха от работата на майка ми. Баща ми беше изключителен привърженик на ЦСКА и много ме обичаше. От електротехникума в Михайловград станах възпитаник на ТМЕТ „Никола Вапцаров“, където учеше бъдещата звезда на ЦСКА и българския футбол Цветан Йончев. Но не беше само той, защото Враца беше центърът на Северозапада, когато се говореше за футбол в региона. Градът беше притегателното място за всички таланти от трите окръга тогава, които като мен търсеха път към големия футбол“, спомня си събеседникът ми. Когато постъпил в Механотехникума го предупредили, че може да е много добър като футболист, но трябва да заляга над уроците, защото Цецо Йончев бил завършил с отличие.
„Оказах се в елитната „А“ юношеска група. Заедно с Радослав Карамелски бяхме звездите на зимната селекция на Ботев през зимата на 1976 г. Играех с Цветан Цветков-Пумата, Цветан Бичовски, Емил Василев-Павони, Сашо Александров... беше едно много силно поколение. Няколко човека от нашия отбор ни взимаха с мъжете“, спомня си още кметът на Монтана. Спомня си и деютния мач за Ботев /Враца/ - гостуване на Тракия в Пловдив. В съперника играят Коце Костадинов, Марин Бакалов, Георги Славков, Антим Пехливанов, които в същата година са шампион при юношите.
„Футболът по онова време беше религия. На мачовете на Ботев идваха по 20-30 000 души, когато гостуваха ЦСКА и Левски, а с другите отбори – по 10-12 хиляди. На нашите мачове също идваха по много хора. Така изкарах 3 години, в които носих лика на Ботев до сърцето си“, спомня си с вълнение Живков. След Петър Каменов треньори му били Димитър Ангелов и Янко Гелов.
„Бате Янко ме взе в Ком, след като завърших Механотехникума“, връща се във времето събеседникът ми.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
