На 14 октомври 2020 г. с тържествена церемония беше открит паметника на капитан Камен Луков Пейнски в родното му село Копиловци, общ. Георги Дамяново.
Събитието започна с кратка военна церемония, водена от подполковник Илиян Илиев – началник на Военно окръжие II степен- Монтана. Водосвет и панихида за загиналите във войните жители на селото отслужи Негово Високопреподобие енорийски свещеник Пимен.
Гости на церемонията бяха полк. Георги Петков – началник на Централно военно окръжие – София, подполк. Иван Иванов – началник на Военно окръжие I степен – Плевен, областният управител Росен Белчев и неговите заместници Десислава Димитрова и инж. Цветко Цветков, общински съветници, кметове и кметски наместници, представители на Съюза на ветераните от войните – Монтана.
Сред официалните гости на събитието бяха и наследниците на кап. Камен Луков – неговите правнуци Йонка Евтимова, Мирослав Аначков и Камен Аначков.
Изключително съм развълнувана от привилегията и честта да бъде на това място, където всички ние отдаваме заслужена почит на един достоен български офицер, капелмайстор на 34-ти пехотен Троянски полк – кап. Камен Луков Пейнски. Тук е мястото да благодаря на Министерство на отбраната в лицето на министър Красимир Каракачанов за отпускането на средствата за изграждането на двата паметника – този в Копиловци и още един, който предстои да открием в с. Дива Слатина, на областния управител г-н Росен Белчев за съдействието, за професионалното изпълнение на проекти на скулптора г-н Димитър Гоцак. Благодаря на кмета на село Копиловци г-жа Лалка Крумова за подетата родолюбива инициатива. Благодаря на всички, които по един или друг начин се включиха в осъществяването на това добро дело и направиха възможно днес да отдадем заслужена почит към кап. Камен Луков”, заяви кметът на община Георги Дамяново Нина Петкова в словото си. Днес празнуваме Петковден. Позволете ми да поздравя всички именици и в този ден на равносметка на първата година от моя мандат да си кажем, че в тази нелека година сме постигнали немалко за жителите на общината и това, което правим се вижда и ще продължим в същия дух, с още смислени дела, добави кметът Петкова.
Кметът на Копиловци Лалка Крумова поздрави присъстващите и разказа интересни случки от живота на Камен Луков, свързани с неговото детство и вълнуващото му посрещане, като скъп гост, в селското училище през далечната 1937 г.
По повод откриването на паметника в Общинска администрация – Георги Дамяново бяха получени поздравителни адреси от Заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната г-н Красимир Каракачанов, началника на Централно военно окръжие – полковник Георги Петков и народният представител инж. Дилян Димитров.
Поздравителен адрес от името на наследниците на маестро Камен Луков прочете неговата правнучка Йонка Евтимова: „За нас, неговите потомци, е важно да съхраним паметта за достойните български личности, да знаем славната история на нашите предци, да тачим паметта им. Благодарим за организацията и желанието да бъде почетена паметта кап. Камен Луков, български офицер и наш прародител чрез откриване на паметник в негова чест, който ще напомня за живота и делото му, въпреки превратностите на времето. Споменът за него ще живее в сърцата на съвременниците му. Пожелаваме на всички Вас, чиято отговорност днес е да опазите и съхраните паметта на българския боен дух, за гордост и пример на бъдните поколения, здраве и успехи!”
Сборна фолклорна група от местното читалище и пенсионерския клуб в селото изпълниха песни, написани и композирани от маестро Луков. В знак на признателност венци и цветя на паметника поднесоха много институции, граждани и гости на събитието.
Камен Луков Пейнски е роден на 26 ноември 1875 г. в село Копиловци, Берковска околия. Останал от рано сирак за него се грижи сестра му Мария. Завършва начално образование в родното си село. От малък се запознава със свирните, песните и хубостите на родния край. Постъпва като доброволец във военната музика на 5-и пехотен дунавски полк в Русе. Проявява музикална дарба и е изпратен да учи в Императорското музикално училище в Одеса. За да се издържа, работи като докер, прислужник и обущар. След завръщането си в България се явява на изпит за военен капелмайстор. От множеството явили се на изпита, са одобрени само 6 кандидати, като на първа позиция е класиран Камен Луков. Малко по-късно е назначен за капелмайстор на базирания в Ловеч 34-ти пехотен троянски полк, с който свързва съдбата си завинаги, въпреки превратностите на времето и събитията. Наследява на длъжността Панайот Пипков. Присвоено му е и военно звание – капитан. Последователно служи в Русе, Разград, Харманли. През 1933 г. се завръща в Ловеч, където живее до смъртта си на 7 август 1949 г.
Капитан Камен Луков участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война с музикантския взвод. В окопите той написва Церемониалния марш на Българската армия „Весели и в боя“ и марша „Троянци”. През 1917 г., по време на позиционната война, когато 34-ти пехотен Троянски полк бил подложен на адска канонада по Дойранските позиции, кап. Луков засвирва марша „Троянци”. Още след първите звуци англичаните спират стрелбата и изслушват до край. И в следващите дни колкото пъти се засвири маршът, те спирали стрелбата. Видимо маршът им харесал, защото през следващите дни изпращат парламентьор до предните постове, чрез който изявили желание да притежават нотния текст. Камен Луков им го изпраща пак чрез предните постове…
През войните за национално обединение полковият оркестър поддържа бойния дух на Троянци в тежките битки с врага. Едната му ръка е трудно подвижна след раняване на Дойранската позиция. За проявена храброст във войните е награден с „Кръст за независимост“, „Сребърен кръст за военна заслуга – IV степен“, „Орден за военна заслуга“- V степен, Орден „Св. Александър – V и VI степен и Орден за гражданска заслуга – V степен. Представен е за награждаване с «Орден за храброст» , но не го е получил. Маестро Камен Луков е автор на над 100 музикални творби: военни маршове, хора, ръченици, оперетна и оперна музика. За съжаление голяма част от богатото му творчество остава непубликувано и след смъртта му в изпълнение на завещанието му е предадено в Съюза на българските композитори – гр. София.
