Археолози проучваха това лято случайно открития преди около 10 години в селски двор в Балей некропол. Тогава при изкопни работи собственикът на имота попадна на археологическата находка.Некрополът е от II хилядолетие преди Христа от средната и късната бронзова епоха.Находките разкриват отношението към смъртта на древно население, живеело около 1600-1000 година преди Христа по поречието на Дунав, разказва гл. ас.д-р Таня Христова, от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките.
Разкритият некропол е на селище, обитавано в продължение на над 400 години. Селището е добре проучено преди 30-на години, но дълго време археолозите не можели да открият некропола към него, докато местен човек не го намерил, докато копаел в двора си.
„Обектът, на който работихме това археологическо лято, е некропол от втората половина на второто хилядолетие преди Христа. Тази година открихме погребални урни, в които са полагани кремираните костни останки на починалите. Важното за нас е, че разкопаваме некропола на проучено преди 30-ина години селище и добиваме много ценна информация за живота, бита и културата на хората, населявали този район”, разказва д-р Таня Христова.
Археолозите откриха погребални съдове, урните, кантароси, различни украшения-висулки, игли, домакински съдове. И всички те са богато украсени – в стила на инкрустираната керамика по Долен Дунав, характерна за обекти по двата бряга на Дунав в територията на България, Сърбия и Румъния. Учените са категорични, че некрополът при Балей е сред най-големите.
Откритата керамика в некропола, ще бъде реставрирана , а на горелите човешки кости от погребалните урни ще се прави антропологичен анализ.
По голямата част от намерените артефакти през това археологическо лято 2020 г. ще бъдат реставрирани от Екатерина Илиева в музея във Видин. През февруари най-значителните ще бъдат показани в Националната годишна археологическа изложба в Архелогическия музей в София.
