Юбилейните поводи за мачове във Враца са били свързани с годишнини на местния футболен клуб. Казват, че който няма минало, няма и бъдеще, а най-вече и настояще. В навечерието на вековния юбилей на врачанския футбол, който би трябвало да се чества през април 2021 г., има доста интересни и любопитни факти, които си заслужава да бъдат разказани. Благодаря на издателя на „Конкурент“ Димитър Николов, че ми дава възможност тази рубрика да се появи първо на страниците на вестника на Северозапада. Кадрите, използвани в материала са авторски и всяко използване без позоваване, може да се приема за нарушение на Закона за авторското право.
Рубрика на Георги Александров
На 1 юни 2008 г. Враца се превръща във футболна арена, на която сили мерят футболисти от световна величина. Поводът е края на футболната кариера на Валентин Станчев. Макар че по същото време градът е пълен с официални гости заради кулминацията на поредните „Ботеви дни“, никой не говори за нищо друго, освен за зрелището на стадиона. А то си заслужава.
10 хиляди зрители аплодират любимците си в истински спектакъл, в който падат цели 18 гола. Победител накрая няма, защото финалният резултат е 9:9, но... никой не гледа на цифрите.
А шоуто си заслужава. Мачът преминава под мотото: „Вальо и приятели“, като в два отбора са разделени славни играчи. Начело на „червената“ селекция е Мартин Петров – най-успелият врачански футболист зад граница. Начело на „белите“ е самият Вальо Станчев. За да почетат приятеля си на терена излизат: Димитър Бербатов, Владимир Манчев, Емил Кременлиев, Красимир Безински, Илия Войнов, Валери Божинов, Тодор Гарев, Златко Христов, Пламен Киряков, Мартин Кушев, Гошо Гинчев, Илиян Илиев, Анатоли Нанков и други бивши и настоящи футболисти.
Съдийска бригада, в която личат легендарните рефери Димо Момиров и Атанас Узунов раздава правосъдие на терена. Арбитрите също се включват в шоуто, не пестят жълтите картони /като успяват да си ги покажат включително един на друг/, не се стискат и за дузпи.
Тогавашният председател на Професионалната футболна лига Валентин Михов връчва на „виновника“ плакет и обира овациите на 10-те хиляди по трибуните с пожеланието Ботев скоро да се върне отново в елита.
Валентин Станчев е известен по футболните терени в цяла България. Тръгва за футбола от Ботев /Враца/, но е обличал екипа на варненските Спартак и Черно море, Черноморец /Бургас/, немския Заксен, китайски Шенхуа. Завинаги влиза в червения фолклор с головете си за ЦСКА. Има 8 мача в европейските клубни турнири с 4 гола. Няколко години след бенефиса Станчев става спортен директор на Ботев. В момента работи в детско-юношеската школа на Лудогорец.
Ботев играе два мача срещу Галатасарай
Когато говорим за мачове срещу авторитетни съперници, Ботев може да се похвали не с един, а с два сблъсъка срещу турския гранд Галатасарай. Клубът от Истанбул пристига по покана на врачани през есента на 1998 г. Тогава начело на футболния клуб е строителният предприемач Иван Личев. Всъщност основният „мотор“ на организацията е Билгин Токяй – бизнесменът успява да убеди комшиите да дойдат за мач на стадион „Христо Ботев“. Няколко месеца по-късно група от футболисти и няколко случайни туристи заминава за Босфора, където също играе футбол. В тези мачове най-важното беше емоцията, спомня си Билгин Токяй днес, повече от 20 години след футболните срещи.
Начело на делегацията е Тюркяш Арслан, шеф на дисциплинарната комисия на турската футболна федерация, а в групата е и президентът на Галатасарай Чингиз Язълчан.
