Юбилейните поводи за мачове във Враца са били свързани с годишнини на местния футболен клуб. Казват, че който няма минало, няма и бъдеще, а най-вече и настояще. В навечерието на вековния юбилей на врачанския футбол, който би трябвало да се чества през април 2021 г., има доста интересни и любопитни факти, които си заслужава да бъдат разказани. Благодаря на издателя на „Конкурент“ Димитър Николов, че ми дава възможност тази рубрика да се появи първо на страниците на вестника на Северозапада. Кадрите, използвани в материала са авторски и всяко използване без позоваване, може да се приема за нарушение на Закона за авторското право.
Рубрика на Георги Александров
Юбилеят за 50-годишнината на Ботев се превръща в трагедията на българския футбол за ХХ век, тъй като на път за мача загиват Георги Аспарухов и Никола Котков. Гунди и Котака пътували от София по стария път през Витиня, когато „Алфа Ромео“-то на Аспарухов се забива в „ЗиЛ“ и избухва в пламъци. На същата дата – 30 юни 1971 г., във Враца е трябвало да се изиграе приятелския мач между Ботев и Левски, който е хем бенефис на славния капитан на врачани Любен Коцев-Ибро, хем е юбилеен за 50-годишнината на врачани. Участници в събитието казват, че двубоят е замислен като бенефис на Ибро, а по-късно врачани се сетили, че същата година се навършват 50 години от организирания футбол в града.
Живата легенда на Ботев Георги Каменов научил лошата вест за смъртта на Гунди и Котков от съсед, докато си почивал преди мача със „сините“. Топреализаторът на клуба твърди, че „се готвили за мач, а отишли на погребение“.
Още по-тежко преживял драмата Вени Тошков, който по това време бил повикан на лагер-сбор с една от формациите на националния тим. „Плачех като малко дете за Гунди и Котков. И досега ми е мъчно. Те бяха големи футболисти, но и велики хора“, спомня си халфът, който от години живее в Кипър.
Иначе местните нямат време да си отдъхнат от ударите на съдбата. Само 5 години по-рано Враца е връхлетяна от друго нещастие – на 1 май 1966 г. се къса стената на хвостохранилището на мина „Плакалница“, а тонове тиня и тежка вода отнасят домове, убиват стотици и превръщат живота на хиляди в ад. Тогава труповете се карат за разпознаване на терена на стадион „Христо Ботев“.
„Беше ужасно. Опечалените близки не знаеха да се радват, или да плачат при вида на обезобразените тела, изровени от тинята. Имаше и такива, които не откриха близките си“, спомня си Георги Каменов.
